Comments on: Бедност http://alabala.org/1467.html блог за блогове, поддържан от един блог ентусиаст (с някои чисто лични моменти) Tue, 08 Jun 2024 06:11:23 +0000 http://wordpress.org/?v=2.9.1 hourly 1 By: silver http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-128383 silver Tue, 17 Nov 2024 22:08:15 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-128383 gr 8 много хубава история си разказал :) Благодаря ти благодаря и на всички вас които пишат от сърцето си какво мислят за бедността:) gr 8 много хубава история си разказал :) Благодаря ти благодаря и на всички вас които пишат от сърцето си какво мислят за бедността:)

]]> By: aleksandra http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-113280 aleksandra Mon, 17 Nov 2024 17:26:51 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-113280 potkrepa i ot men potkrepa i ot men

]]> By: Тодор Христов http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111232 Тодор Христов Sat, 18 Oct 2024 09:08:22 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111232 Отделен е въпросът, че някои от тези просяци, които обикалят по заведенията вероятно са по-богати от повечето от нас, които коментираме в този блог. Отделен е въпросът, че някои от тези просяци, които обикалят по заведенията вероятно са по-богати от повечето от нас, които коментираме в този блог.

]]> By: Уеб дизайнер блогва http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111231 Уеб дизайнер блогва Sat, 18 Oct 2024 09:06:24 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111231 Бедността е доста болна тема на разговор. На никой не му е приятна и всеки изпитва неудобство да говори за нея, всъщност избягва да го прави. Примера е, когато просяк минават през кафе където сте седнали с приятели, Тогава се вижда истината за виждането на всеки относно бедността. Един ще каже - "нямам пари в мен, съжелявам" и ще погледне пренебрежително човека, поискал милостиня, като с поглед ще му покаже, че не е желан от никой и неговите проблеми не са наши проблеми. Друг ще помогне с някакви стотинки, просяка ще му благодари и благослови, което ще донесе временна отеха в сърцето на даващия, но и временно решение за глада на искащия! Абе както казах - доста болна тема на разговор! Бедността е доста болна тема на разговор. На никой не му е приятна и всеки изпитва неудобство да говори за нея, всъщност избягва да го прави.

Примера е, когато просяк минават през кафе където сте седнали с приятели, Тогава се вижда истината за виждането на всеки относно бедността. Един ще каже – “нямам пари в мен, съжелявам” и ще погледне пренебрежително човека, поискал милостиня, като с поглед ще му покаже, че не е желан от никой и неговите проблеми не са наши проблеми. Друг ще помогне с някакви стотинки, просяка ще му благодари и благослови, което ще донесе временна отеха в сърцето на даващия, но и временно решение за глада на искащия!

Абе както казах – доста болна тема на разговор!

]]> By: radislav http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111186 radislav Fri, 17 Oct 2024 10:17:00 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111186 Абсолютно съм съгласен с Татяна Христова. Абсолютно съм съгласен с Татяна Христова.

]]> By: Българските блогъри за Blog Action Day 2024 › Блог Обществото в България http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111162 Българските блогъри за Blog Action Day 2024 › Блог Обществото в България Thu, 16 Oct 2024 15:58:08 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111162 [...] активна личност в Интернет блог обществото в България разказва в своя блог Alabala.org за личните си преживявания от пътуванията си по [...] [...] активна личност в Интернет блог обществото в България разказва в своя блог Alabala.org за личните си преживявания от пътуванията си по [...]

]]> By: Татяна Христова http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111160 Татяна Христова Thu, 16 Oct 2024 15:30:19 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111160 Ако позволите и от мен една гледна точка за бедността. За мен "беден човек" е всеки, който е "беден духом". Няма ли го онова нещо, вътре в душата, в сърцето, в ума - това за мен е също бедност. По-страшна, по-смазваща и по- разрушителна от "икономическата" бедност, ако мога така да се изразя. Вчера на улицата ме спря един младеж. "Госпожо, моля дайте ми някакви пари, аз съм едно безпътно момче", бяха неговите думи... Като човек, който се опитва да образова други хора, мисля, че пътят за справяне с бедността, следва да започва от образованието. Не точно това образование, което виждаме сега в нашите училища и университети, а научаването на хората как да живеят, как да работят... Малко, стъпка по-стъпка напред към познанието "как", "кога", "защо", с кого", "къде". Така мисля аз. Ако позволите и от мен една гледна точка за бедността. За мен “беден човек” е всеки, който е “беден духом”. Няма ли го онова нещо, вътре в душата, в сърцето, в ума – това за мен е също бедност. По-страшна, по-смазваща и по- разрушителна от “икономическата” бедност, ако мога така да се изразя.

Вчера на улицата ме спря един младеж. “Госпожо, моля дайте ми някакви пари, аз съм едно безпътно момче”, бяха неговите думи…

Като човек, който се опитва да образова други хора, мисля, че пътят за справяне с бедността, следва да започва от образованието. Не точно това образование, което виждаме сега в нашите училища и университети, а научаването на хората как да живеят, как да работят… Малко, стъпка по-стъпка напред към познанието “как”, “кога”, “защо”, с кого”, “къде”.

Така мисля аз.

]]> By: gr8 http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111158 gr8 Thu, 16 Oct 2024 14:18:49 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111158 Като чуя бедност и се сещам за една снимка, която видях преди време и беше спечелила купища награди. Самата снимка представляваше момиченце, което скача върху едно канапе...в полето. На пръв поглед съвсем нормално - дете скача върху канапе, но в следващия момент се забелязва огромната разлика между това дете и нашите деца, скачащи по леглата вкъщи. Историята на момиченцето е тъжна. Родено е на сметище в една от най-бедните азиатски държави и през целия си живот се е борила за оцеляването си, търсейки храна сред отпадаците. Самата снимка е на рождения й ден, когато тя намира канапето изхвърлено сред другите боклуци. И тя се радва... щастлива е, на неочаквания подарък, който е получла. За някой друг, това е просто едно ненужно канапе, което не се вписва в новата къща например, или е "остаряло" и е било сменено за ново. Как мислите, дали този някой се е радвал на новото си канапе по начина по който се е радвало това малко момиченце?.. ...И да, това не е само в Азия. Миналата седмица се разхождахме из северна България. Поради липсата на табели се отбихме от главния път за Видин и попаднахме на един, да го наречем път, който минаваше през почти обезлюделите видински села. Гледката на разрухата там, беше покъртителна дори за нас, които уж знаем как живеят по-голямата част от българите. Свикнали на трафика в София, беше много голяма изненада да открием, че КОЛИ ТАМ НЯМА. Каруци, балканчета и други сглобени колелета, но не и коли. Най-покъртително беше вида на един възрастен човек, който се прибираше от съседните села с колелото си, носейки синьо найлоново пликче с хляб (представяте ли си, да ходим с колело до съседното село, за да си купим един хляб?!). В този момент се замислих за моите си трудности, които изпитвам ежедневно, и какъв глупак бих бил, ако не оценявам всичко това, което имам... Като чуя бедност и се сещам за една снимка, която видях преди време и беше спечелила купища награди. Самата снимка представляваше момиченце, което скача върху едно канапе…в полето. На пръв поглед съвсем нормално – дете скача върху канапе, но в следващия момент се забелязва огромната разлика между това дете и нашите деца, скачащи по леглата вкъщи. Историята на момиченцето е тъжна. Родено е на сметище в една от най-бедните азиатски държави и през целия си живот се е борила за оцеляването си, търсейки храна сред отпадаците. Самата снимка е на рождения й ден, когато тя намира канапето изхвърлено сред другите боклуци. И тя се радва… щастлива е, на неочаквания подарък, който е получла. За някой друг, това е просто едно ненужно канапе, което не се вписва в новата къща например, или е “остаряло” и е било сменено за ново. Как мислите, дали този някой се е радвал на новото си канапе по начина по който се е радвало това малко момиченце?..
…И да, това не е само в Азия. Миналата седмица се разхождахме из северна България. Поради липсата на табели се отбихме от главния път за Видин и попаднахме на един, да го наречем път, който минаваше през почти обезлюделите видински села. Гледката на разрухата там, беше покъртителна дори за нас, които уж знаем как живеят по-голямата част от българите. Свикнали на трафика в София, беше много голяма изненада да открием, че КОЛИ ТАМ НЯМА. Каруци, балканчета и други сглобени колелета, но не и коли. Най-покъртително беше вида на един възрастен човек, който се прибираше от съседните села с колелото си, носейки синьо найлоново пликче с хляб (представяте ли си, да ходим с колело до съседното село, за да си купим един хляб?!). В този момент се замислих за моите си трудности, които изпитвам ежедневно, и какъв глупак бих бил, ако не оценявам всичко това, което имам…

]]> By: radislav http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111135 radislav Wed, 15 Oct 2024 20:26:35 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111135 Благодаря! :) Благодаря! :)

]]> By: Тодор Христов http://alabala.org/1467.html/comment-page-1#comment-111133 Тодор Христов Wed, 15 Oct 2024 19:40:03 +0000 http://alabala.org/?p=1467#comment-111133 Ако съм те разбрал правилно, има какво да се желае по отношение на монетизацията, нали така? Дано се получи в близко бъдеще! При 400-600 посещения дневно потенциал има, като че ли... Ако съм те разбрал правилно, има какво да се желае по отношение на монетизацията, нали така? Дано се получи в близко бъдеще!

При 400-600 посещения дневно потенциал има, като че ли…

]]>