Първото, което ми прави впечатление и без да имам особен поглед от минали години, е, че традиционните медии (телевизията и пресата) обърнаха внимание на блогърите, каниха ги по предавания, цитираха ги в новинарски емисии. Имам спомени за БНТ, bTV и RE:TV.

На второ място — сайт и блог се размиват като понятия. Съществуват множество сайтове с търговска или информационна дейност, които обаче са основани на блог-платформи (Blogger, WordPress). Особено е видно при glog-а.

Няма проблем с дългите коментари – тук и друг път е имало такива. Набелязаните теми са интересни, както и на всички останали хора, които дадоха своето мнение дотук и определено заслужават размисъл.

Албинос, съжалявам да чуя, че си затворил тематичните блогове. Явно е имало основателни причини…

1. това, че има все повече блогове е добро, защото все повече хора се осмелиха да пишат и да споделят. В моя четец отново фигурират около 70 блога за следене, но са съвсем различни от тези, с които започнах. И смея да твърдя, че са по-интересни.

2. за мен лично svejo.net внесе негативна настройка по блоговете, защото много хора започнаха да пишат само за да са “намбър уан”, заради класирането там, както и заради повече посещения и коментари под постовете. Много блогъри започнаха да пишат единствено по злободневни теми и така заприличаха на новините по телевизиите и на жълтите вестници. Мен лично това ме отблъсна от тях.

3. политиката навлезе в много от блоговете, които преди 2-3 години бяха много по-лични и по-човешки. Това качество в момента ми липсва. Не става въпрос за “какво ядох днес и до кога спах”, а за това, че блогосферата беше за мен като някаква съкровищница, където срещах съзнания и умове, мисли и мечти, спомени и усещания. Сега срещам факти, анализ и критики…

4. Може да няма “елитни блогъри”, но преди време asktisho въведе понятието “бутиков читател”, което много ми се понрави. Защото лично мен анонимни коментари от сорта “ах, колко си невероятна” или “ах, колко си тъпа” ме дразнят и в двата случая, защото знам, че нито съм невероятна, нито съм тъпа и че такъв коментар е просто съчетание от букви без послание. Обичам аргументираните мнения и такива, в които се споделят чувства и емоции, чрез които усещаш съзнанието на коментиращия. В името на равноправието одобрявам всички коментари без тия на шльокавица, но ако имаше начин, искам да си водя статистика само за смислените и съдържателни такива. Та с това исках да кажа, че броят не е от значение – а съдържанието и качеството. Има ли дискусия, интересно ли е, има ли развитие? Има вече читатели, които не ги напъва да правят собствен блог, но редовно четат и коментират смислено, което мен лично много ме радва.

5. Животът на един блог. Дали е около 3-4 години и затова сега бившите “елитни” взеха сега да изчезват и се появяват нови? Започвам да си задавам въпроси: омръзва ли писането в блога, кога, защо? Моят блог не е тематичен, защото за мен понятието “блог” изключваше каквато и да било тематичност, а просто споделяне на мисли и преживявания – не толкова за да бъдеш център на внимание и един вид – нова медийна звезда, а просто заради еволюцията – за да не минават всички по трънливите пътища на емпиричното познание. Затова смятам, че самият живот дава достатъчно теми, за да е един блог актуален.
Не знам, след години ще се види, кои блогове продължават да съществуват и как се развиват. Може би чак като отмине модата да си блогър и много от мимолетните блогъри ще се откажат, защото ще им омръзне, тогава ще можем да си говорим за истинска блогосфера – с традиции и дух.

На мен лично ми харесва да имам блог, защото обичам да пиша. Не мога да творя разкази или стихове, но не обичам да говоря и затова ми е по-добре да се изразявам писмено. Моят блог го четат близките ми и приятели и така все едно са ми на гости

Извинете за дългия коментар, ама обичам да пиша

Иска ми се да отговоря на г-н Желязков по отношение на коментарите. Нали нямате нищо против?

Липсват ми коментари под авторските ми статии. Така жадувания от мен диалог с колеги и външни посетители не се получава …Нещо повече, оставам с впечатление, че спора и коментарите в блоговото пространство (или поне в log.bg) се считат за проява на лош вкус…

От собствен опит знам, че за да коментират хората под един пост, той трябва да е интересен, да предизвиква емоции и да е искрен. Г-н Желязков, може би Вие трябва да подскажете, че очаквате отговори и мнения, защото при напълно завършени теории, хората често си мислят, че няма какво повече да добавят към написаното.
На последно място, но може би едно от най-важните е Вашето отношение към коментиращите – използвате ли в обръщението си към тях имената им, поздравявате ли ги, обръщате ли им внимание, карате ли ги да се чувстват добре дошли и значими за Вас или гласът им просто остава като глас в пустиня без Ваш отклик, отговаряте само на изключително хвалебствени или заядливи коментари, а тези – нормалните оставяте да си висят в пространството? Често липсата на отговор от домакина към коментар в блога му отблъсква коментиращите и мълчанието му се приема като високомерие.

Дано съм Ви била полезна
Поздрави

В коментара си, и по-конкретно в т.2 по-скоро споделяте един блог-проблем, който със сигурност не е само Ваш личен. Във връзка с проекта ми за книга за блоговете (вижте “Суперблог”), тази тема няма как да не остане незасегната.

Можем и на малки имена, ако желаете – Кръстю, Тодор…

Изображението е хубаво, определено!

На всички, оставили коментари дотук – благодаря!

Ще се въздържа да коментирам по вашите коментари засега, защото се надявам, че и други хора, които четат Alabala.org, ще се включат със своите размисли, а пък ако се съберат достатъчно гледни точки, вече ще гледам как мога да направя някакво обобщение.

1) Блоговете се промениха като цяло. Журналисти, политици, учители, сценаристи и въобще всякакви хора започнаха да си правят блогове. Някои от тях са много успешни – други не толкова, но най-важното е, че много хора започнаха да им обръщат внимание. Тук акцентирам на предавания като “Булевард България” например.

2) Социалните мрежи коренно се промениха. Появиха се много, Свежо стана лидер и сайт, който може да ти даде много трафик. Но лично според мен Свежо може да се определи като нож с две остриета. Видях коментари на блогъри от сорта на “Вчера получих над 2 хиляди посещения. Получих оферта за реклама. Вече съм известен”. Истината е, че социалните мрежи носят значителен трафик, но не трябва да са основен източник. Или поне аз така мисля.

3) Все повече и повече хора започват да се ориентират към качественото и оригинално съдържание, но успоредно с това се появиха и плагиатите, които само чакат да излезе някой нов материал от блог или пък някой сайт и веднага си го присвояват.

4) Хостинг компаниите започнаха да обръщат много повече внимание на блогърите, отколкото преди време. На някои от вас предполагам са ви предлагали да спонсорират блогът ви (на мен също ми предложиха преди доста време).

5) Строго ориентираните блогове обаче наистина станаха нещо като мит. Аз съм се подготвил за следващата година да пусна един точно такъв – строго ориентиран блог към дадена сфера (няма още да издавам ).