Днес е 15 Октомври 2024 – денят на Blog Action Day, посветен на темата за бедността. Целта на инициативата Blog Action Day e чрез блоговете да се прикове общественото внимание към определен значим проблем.
Миналата година, пак по това време, се проведе първият в света Blog Action Day, с тема – околната среда. Включиха се огромен брой блогове, в т.ч. и български. Включих се и аз.
Тази година, темата за бедността вероятно ще се разгледа от всеки възможен ъгъл от хиляди блогове, които ще напишат нещо по този повод. Към днешна дата регистрираните за участие в Blog Action Day блогове са над 10 600!!!
Аз обаче се чувствам объркан да пиша по тази тема.
Работата е там, че обичам да пиша тогава, когато имам какво да споделя – да дам малък съвет, да опиша личен опит… Вгледах се в себе си днес и стигнах до извода, че аз знам малко за бедността, още по-малко за решенията на проблема с бедността – как мога да пиша нещо за това?
Аз не съм беден човек. Не и днес. Кой знае, може би утре ще е различно (животът е непредсказуем), но към днешна дата не се вписвам в определението “бедност”.
В същото време, съм виждал бедност. Не съм я виждал ежедневно и в най-ужасяващите й форми, но имам представа какво е:
- Бедност е човекът, който стои с окъсани дрехи на стълбите в подлеза пред Катедралата във Варна.
- Бедност са хората, които видях да стоят по магистралите на Южна Африка, когато пътувах от летището на Йоханесбург към хотела с телените мрежи и електричеството по оградите. Попитах шофьора на таксито какво чакат всички тези хора в тази пустош. Отговориха ми, че чакат някой да ги наеме, а някои чакали някой да закъса с колата (!)
- Бедност са малките момичета, които проституираха в цял Тайланд, които видях, когато бях на меден месец там.
- Бедност е да нямаш какво да ядеш, да няма какво да пиеш, да нямаш лекарства, да ти е студено, да си мръсен, да си необразован… виждам тези неща, както по телевизията, така и, за жалост, у нас.
В очите на такива хора, аз сигурно съм като олигарх. В очите на олигарсите в България обаче, сигурно съм много, много беден. Въпрос на гледна точка.
Не мога да дам съвет или идея как света може да се справи с бедността. Нямам такъв съвет. Не знам какво може да се направи и изобщо може ли да се направи нещо по този въпрос.
Знам, че човек може да си помогне, ако се учи, ако работи, ако си прави изводи, ако е съобразителен, ако е склонен да рискува, ако, ако, ако… Но не всички хора имат приблизително равен старт в живота и не всеки има шанса да учи и да работи, за да се научи да мисли.
Ето защо, на днешния Blog Action Day, аз няма да бъда полезен с нищо по темата “бедност”. Нямам и най-малката идея как може да се преодолее или ограничи бедността. А бих искал да знам.
Това, което мога да направя е просто да ви насоча към сайта на инициативата Blog Action Day. Там има описани различни проекти във връзка с бедността, видео филми, подкастове, статии, идеи. Може да са полезни на някои от вас, не знам…
И още нещо. Ако вие имате някакво мнение или отношение към темата за бедността, споделете го тук или насочете с линк. Ще се радвам да науча повече от вас.
Харесвате ли това, което четете тук? Абонирайте се с 
{ 3 trackbacks }
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Цветан Дичев 15.10.08 в 19:10
Ето едно кратко есе от мен:
http://www.dichev.org//210/bednostta/
radislav 15.10.08 в 20:10
Да, трудна тема. Аз също не писах нищо по нея. Една от причините е, че не искам да акцентирам върху бедността, макар и излагайки идеи за справяне с нея. Предполагам, че както има здраве и болест, плюс и минус, радост и скръб, така ще има и богатство и бедност.
Преди време започнах един, може би малко странен, проект – bogatstvo.net – чиято цел беше именно справяне с бедността. По ред причини той изобщо не се разви както планирах, но дано е помогнал поне малко на някого.
Тодор Христов 15.10.08 в 22:10
Цветане, добре е станало. Хареса ми, че даваш конкретно предложение. Не знам дали ще помогне, но поне даваш.
Радислав, а все пак как се развива Bogatstvo.net в момента?
radislav 15.10.08 в 22:10
Трудно е да се изложи в един коментар. Като посещаемост – горе-долу добре, статистиката е достъпна от сайта. Като полезност – мисля, че също е добре, предвид материали на кои автори се публикуват. Интерактивността определено е с низходяща тенденция, не може да се нарече и блог, но все пак, мисл
radislav 15.10.08 в 22:10
Трудно е да се изложи в един коментар. Като посещаемост – горе-долу добре, статистиката е достъпна на сайта. Като полезност – мисля, че също е ОК, предвид материали на кои автори се публикуват. Интерактивността определено е с низходяща тенденция, не може да се нарече и блог, но все пак, мисля че помага, на тези, които искат по честен начин, със своите способности и умения, да живеят един богат, във всяко отношение, живот. А това му е целта, като че ли. За монетизация няма да отварям дума
Тодор Христов 15.10.08 в 22:10
Ако съм те разбрал правилно, има какво да се желае по отношение на монетизацията, нали така? Дано се получи в близко бъдеще!
При 400-600 посещения дневно потенциал има, като че ли…
radislav 15.10.08 в 23:10
Благодаря!
gr8 16.10.08 в 17:10
Като чуя бедност и се сещам за една снимка, която видях преди време и беше спечелила купища награди. Самата снимка представляваше момиченце, което скача върху едно канапе…в полето. На пръв поглед съвсем нормално – дете скача върху канапе, но в следващия момент се забелязва огромната разлика между това дете и нашите деца, скачащи по леглата вкъщи. Историята на момиченцето е тъжна. Родено е на сметище в една от най-бедните азиатски държави и през целия си живот се е борила за оцеляването си, търсейки храна сред отпадаците. Самата снимка е на рождения й ден, когато тя намира канапето изхвърлено сред другите боклуци. И тя се радва… щастлива е, на неочаквания подарък, който е получла. За някой друг, това е просто едно ненужно канапе, което не се вписва в новата къща например, или е “остаряло” и е било сменено за ново. Как мислите, дали този някой се е радвал на новото си канапе по начина по който се е радвало това малко момиченце?..
…И да, това не е само в Азия. Миналата седмица се разхождахме из северна България. Поради липсата на табели се отбихме от главния път за Видин и попаднахме на един, да го наречем път, който минаваше през почти обезлюделите видински села. Гледката на разрухата там, беше покъртителна дори за нас, които уж знаем как живеят по-голямата част от българите. Свикнали на трафика в София, беше много голяма изненада да открием, че КОЛИ ТАМ НЯМА. Каруци, балканчета и други сглобени колелета, но не и коли. Най-покъртително беше вида на един възрастен човек, който се прибираше от съседните села с колелото си, носейки синьо найлоново пликче с хляб (представяте ли си, да ходим с колело до съседното село, за да си купим един хляб?!). В този момент се замислих за моите си трудности, които изпитвам ежедневно, и какъв глупак бих бил, ако не оценявам всичко това, което имам…
Татяна Христова 16.10.08 в 18:10
Ако позволите и от мен една гледна точка за бедността. За мен “беден човек” е всеки, който е “беден духом”. Няма ли го онова нещо, вътре в душата, в сърцето, в ума – това за мен е също бедност. По-страшна, по-смазваща и по- разрушителна от “икономическата” бедност, ако мога така да се изразя.
Вчера на улицата ме спря един младеж. “Госпожо, моля дайте ми някакви пари, аз съм едно безпътно момче”, бяха неговите думи…
Като човек, който се опитва да образова други хора, мисля, че пътят за справяне с бедността, следва да започва от образованието. Не точно това образование, което виждаме сега в нашите училища и университети, а научаването на хората как да живеят, как да работят… Малко, стъпка по-стъпка напред към познанието “как”, “кога”, “защо”, с кого”, “къде”.
Така мисля аз.
radislav 17.10.08 в 13:10
Абсолютно съм съгласен с Татяна Христова.
Уеб дизайнер блогва 18.10.08 в 12:10
Бедността е доста болна тема на разговор. На никой не му е приятна и всеки изпитва неудобство да говори за нея, всъщност избягва да го прави.
Примера е, когато просяк минават през кафе където сте седнали с приятели, Тогава се вижда истината за виждането на всеки относно бедността. Един ще каже – “нямам пари в мен, съжелявам” и ще погледне пренебрежително човека, поискал милостиня, като с поглед ще му покаже, че не е желан от никой и неговите проблеми не са наши проблеми. Друг ще помогне с някакви стотинки, просяка ще му благодари и благослови, което ще донесе временна отеха в сърцето на даващия, но и временно решение за глада на искащия!
Абе както казах – доста болна тема на разговор!
Тодор Христов 18.10.08 в 12:10
Отделен е въпросът, че някои от тези просяци, които обикалят по заведенията вероятно са по-богати от повечето от нас, които коментираме в този блог.
aleksandra 17.11.08 в 20:11
potkrepa i ot men
silver 18.11.09 в 01:11
gr 8 много хубава история си разказал
Благодаря ти благодаря и на всички вас които пишат от сърцето си какво мислят за бедността:)