Телешко задушено

Аз не съм добър готвач. Всъщност, не мога да готвя изобщо, и напоследък това ме амбицира да се науча да го правя. Реших първият ми скок в кулинарното изкуство да бъде с телешко задушено – ястие, което рядко съм опитвал, но което от известно време насам ме привличаше, незнайно защо.

Може би се питате какво е общото между телешкото задушено и блоговете? Има връзка, но за това – чак в края на статията.

И така, какви продукти са необходими за телешко задушено (4 порции):

• 700 грама телешко месо, за предпочитане телешки шол. Телешкият шол е без жили, на практика чисто месо, подходящо за задушаване.
• 5-6 моркова.
• Нарязан лук – една чаена чаша (това са 2-3 малки глави).
• Нарязан чесън – половин чаена чаша (това грубо е една глава чесън).
• Десетина гъби.
• Червен пипер.
• Черен пипер.
• Дафинов лист – 2-3 листа.
• Няколко зрънца бахар.
• Олио.
• 2 супени лъжици доматено пюре.
• Малко червено вино – около 30-40 грама, например.
• 2-3 чаени чаши вода.

Подготовка за телешко задушено

Преди да започна да готвя телешко задушено, се подготвих. Като човек, който не разбира нищо от готвене, за мен бе важно да прочета по темата. За целта, използвах една стара тетрадка с рецепти на съпругата ми, както и почерпих малко информация от една стара книга с рецепти.

Също така, поразпитах по-опитни от мен как се приготвя телешко задушено, в какъв съд се готви, на каква температура, колко време и т.н. Въоръжен с тези теоретични знания, направих посещение в местния магазин, снабдих се с всички нужни продукти и започнах с готвенето.

Но преди това – едно лирично отклонение.

Установих, че ми допада идеята да готвя на музика. При това, не каква да е музика, а конкретно италианска музика, и още по-конкретно – Ерос Рамацоти. Не съм сигурен защо, но след като завърших целия процес по приготвяне на телешкото задушено вярвам, че песните на Ерос Рамацоти вдъхновяват готвача и му носят късмет.

Между другото, YouTube.com са забранили за вграждане всякакви клипове на Ерос, а гледам, че и от VBox7 са направили масова чистка на негови видео клипове. Все пак, успях да намеря нещо от него, за да ви ориентирам:

А сега обратно към готвенето.

Първата стъпка за мен бе да си подготвя всички продукти – да ги измия, обеля (където се налага), нарежа и т.н. В случая, стартирах със зеленчуците – моркови, лук, чесън, както и гъби:

Измитите моркови и гъби по-късно щях да нарежа на кръгчета и резенчета. Подготвен с тези продукти, продължих с основата на телешкото задушено – нарязването на телешкия шол.

От четенето на рецепти и разговорите с по-опитни в готвенето хора разбрах, че е добре месото да се нареже на нещо като кубчета, или казано по друг начин – на неголеми парчета, за да могат да се задушат по-лесно. Като правило, по-едрите меса изискват по-продължителна термична обработка, докато по-малките късчета могат да се получат по-крехки за същия период от време във фурната.

Ето резултата от моята подготовка на телешкия шол:

Както виждате, парченцата телешко месо никак не са едри. Важно е да се отбележи, че не трябва и да са прекалено дребни, защото след термична обработка месото малко или много се свива, т.е. ако искате видимо присъствие на парченца месо в чинията след края на готвенето, нека парченцата да не са нито прекалено едри, нито прекалено малки.

Поставих парченцата телешки шол в т.нар. “йенска тенджера”, т.е. тенджера от йенско стъкло – огнеупорно стъкло, което без проблеми може да се постави във фурна на 200 или повече градуса. Междувременно на плота ме очакваха още продукти, нужни за телешко варено – подправките:

На снимката виждате всички необходими подправки за добро телешко варено – сол, черен пипер, червен пипер, дафинов лист и бахар. Но само с подправки това ястие няма да се получи – необходими са и още малко неща – олио, доматено пюре и евентуално – малко червено вино:

На снимката е показано виното, с което готвих – мерло на Домейн Бойар. Препоръчвам това вино за готвене, но не и за консумация – според мен не е особено класно (лично мнение).

А ето и една допълнителна екстра към телешкото задушено, с която можете да експериментирате, ако искате – фикс “Малки тайни”.

В магазина нямаше специален фикс за телешко задушено, успях да открия единствено за винен кебап, който се приготвя със свинско месо, но според мен и той върши чудесна работа.

Смесване на всичко

И така, всички продукти за мечтаното телешко задушено бяха налице, време бе да започна да ги смесвам. Как става това:

В йенската тенджера се излива малко олио. Парченцата месо вече са там, добавяме нарязаните на кръгчета моркови, нарязаните на резенчета гъбки, лука и чесъна.

Продължаваме с доматеното пюре – слагат се 2 супени лъжици. Добавя се малко червено вино (наистина малко, особено ако крайният продукт ще се консумира и от деца – иначе може да не им допадне вкуса).

Ред е на подправките – една лъжичка червен пипер, черен пипер и сол (аз бях по-умерен със солта този път, за да не разваля гозбата), 2-3 щипки фикс “Малки тайни”, 3-4 малки листчета дафинов лист и няколко зрънца бахар.

Всичко това се омесва хубаво в йенската тенджера, аз лично ползвах дървена лъжица. Трябва да се получи нещо като това:

Не изглежда зле, нали? Даже е супер, ако питате мен! В края се добавят 2, най-много 3 чаени чаши вода.

Тук е добре да се отбележи, че е полезно (или не е излишно) в процеса на приготвяне човек да има верни помощници – някой, на когото да разчита за дребните неща, за морална подкрепа или просто за забавление.

Ето моите помощници в кулинарния ми телешко-задушен експеримент:

И така, след като всичко бе готово, време бе да поставя йенската тенджера на “огъня”. Тъй като нямах много време, след допитване със съпругата взех решение да поставя тенджерата във фурната (алтернативата бе да се сложи на котлон) и да я “надуя” смело на 200 градуса.

По принцип, четох и чух, че телешкото задушено трябва да се приготвя на по-слаб огън, по-продължително време, например 3 или дори 4 часа. Аз нямах това време – разполагах само с 2 часа. Ето защо, малко след като пуснах фурната на 200 градуса, я увеличих до 240 и зачаках… но по принцип, следващият път ще си заделя повече време, поне 3 часа.

Междувременно, пуснах едно съобщение през Ping.fm в Twitter и Facebook, че приготвям телешко задушено, налях вино на съпругата ми, за себе си уиски с лед (да, знам че не е най-добрият или изтънчен избор – уискито “убива” рецепторите в устната кухина, но това исках точно в този момент) и лека-полека започнах да усещам приятния мирис, който започна да се носи във въздуха.

Моментът на истината

След около 2 часа настъпи моментът на истината – телешкото задушено бе извадено от фурната и трябваше да бъде опитано.

Помолих семейството ми да бъде обективно и да ми каже, ако съм сбъркал някъде в рецептата.

За моя радост, получих две пълни шестици – от съпругата ми и от дъщеря ми. Мисля, че бяха искрени, тъй като не само си изядоха всичко, ами си и сложиха допълнително още 2 пъти!

По време на вечерята използвах малко по-различен музикален фон – диск на Ванеса Уилямс. Нещо като това, например:

А когато телешкото задушено бе тотално унищожено и децата си легнаха, продължихме вечерта на свещи, димящи ароматни пръчици, малко вино и Бари Уайт. Намирам Бари Уайт за особено подходящ за финал на една вечеря, с десерт и приглушена светлина, например.

Като цяло, това е моята история за телешкото задушено. Дори и да сте като мен и да не умеете да готвите, ако поискате някоя хубава вечер да приготвите нещо подобно, вече знаете как. Щом аз успях да се справя, и вие можете.

В резюме, най-важното за телешкото задушено

• Добро настроение.
• Мерак за готвене.
• Свежи продукти.
• Достатъчно време за подготовка и задушаване.
• Подходящи помощници.
• Подходяща музика.
• Подходящо вино.

Каква е връзката между телешкото задушено и блоговете

Наистина, каква е? В началото на този материал загатнах, че има такава, и че ще я узнаете в края на статията.

Погледнато праволинейно, връзка няма. Блоговете са си блогове, телешкото си е телешко.

Погледнато в по-общ план, развитието на един добър блог е като приготвянето на едно добро телешко задушено. И при двете се иска огромно желание (мерак), подходяща подготовка, опитни съветници под ръка, търпение, методичност и вкус към експеримента, особено, ако човек няма кой знае колко опит.

И както при телешкото, така и при блоговете, малко вино и хубава музика никога не са излишни.