Защо някои тематични блогове успяват, а други се провалят? Защо някои блогове се радват на добър трафик, RSS абонати и нелоша монетизация (о да, дори и в България!), а други блогове вегетират или умират?
Отговор на това дава Стив Павлина, познат с блога си за лично усъвършенстване StevePavlina.com:
…Повечето нови блогъри се отказват от блоговете си през първите 6 месеца. Интернет е пълен с изоставени блогове. Но 6 месеца е нищо време. Шест месеца отнема само да се покажеш в блогосферата.
…Не познавам много успешни блогъри, които са се втурнали в блогосферата без никакъв значим опит и да се справили добре. Повечето успешни блогъри притежават нещо, което лежи в биографията им и което ги е подготвило за техния блог-успех. Това може да е бивша тяхна работа, която им е помогнала да изградят добри работни навици и дисциплина.
Тези хора наистина не започват от нулата. Те притежават добри умения и доказана способност да създават стойност. Те са започнали да блогват, защото притежават нещо ценно за споделяне.
Линк към цялата статия.
Абсолютно споделям мнението на Стив Павлина и от много време насам наблюдавам същата тенденция в развитието на известен брой тематични български блогове. Започват с голямо желание, публикуват материали, правят опити за интегриране в блогосферата, приобщаване на читатели, по едно време дори поставят и рекламен код към една или друга рекламна програма, но… след известно време намалят темпото, а след още известно време дейността им практически замира.
По-долу ще откроя основните причини, поради които един тематичен блог не съумява да създаде по-широка читателска база, не успява да увеличи трафика и популярността си, не успява да генерира мотивиращ доход и в крайна сметка авторитетът на този блог започва да клони към нулата, както и личната мотивация на самия блогър. В тези случаи, обикновено следва блог-провал (или т.нар. “блог-смърт”).
Причините за провал на блоговете според мен са най-вече три:
1. Неправилна нагласа
- Нагласата е много важна, може би централна част в процеса по създаване, развитие и утвърждаване на един тематичен блог, както и на каквото и друго да е било.
От това с каква нагласа един блогър “влиза” в блог играта зависят няколко важни неща, като например целите на блога (и блогъра), мотивацията на блогъра, отдадеността му към това, което се захваща да прави, решимостта му за успех, качеството на блог-статиите, темпото на публикуване и т.н. и т.н.
Ако един нов блогър, който е решил да създава поредния “страхотен” блог в своята ниша е решил да започва с блоговете от чисто комерсиални мотиви, то това може да е пагубно за него, тъй като през първите 6 месеца, а твърде вероятно и дълъг период от време след това, той няма да съумява да генерира достатъчно приходи, които да оправдават влаганото от него време, нерви и усилия. Ето как, това ще е причина за демотивация, респективно сигурен блог-провал.
Ако един нов блогър е решил да се захваща с професионален блог просто защото е чул, че това е модерно, че “върви”, но не притежава достатъчно ясна представа какво точно очаква от блога си, защо ще го създава, какво иска да постигне и за какво време желае да стори това, то отново ще имаме проблем с мотивацията за блогване, с качеството на материалите, отдадеността към читателите на блога, липсата на ръст в RSS абонаментите и трафика, което предполага към блог-смърт в средносрочен период от време.
Ето защо, правилната нагласа е много важна за успех в тематичните блогове. Нагласата ще определи целите, стратегията, необходимите ресурси и всичко останало, което има важна връзка с успеха или неуспеха на един блог.
2. Липса на знания
- Не можеш да водиш тематичен блог, ако ти липсват знания по темата на блога ти или ако те са повърхностни и половинчати. Независимо как са придобити тези знания (чрез добро образование, чрез интензивен трудов опит и т.н.), те са много важна част от успеха на един блогър и неговия тематичен блог.
В България вече видях няколко блога, които си поставят цел да бъдат място за определени професионални теми, дискусии или обмяна на опит, но няма как да се получи, ако блогърите зад тези блогове не протежават задълбочени познания по темите, по които пишат. Читателите не са глупави и “надушват” отдалеч компетентността, респективно некомпетентността.
Дефицитът на знания не може да бъде компенсиран изцяло с изобилието от желание. Желанието да развиваш активна блог дейност е нещо чудесно, но тази енергия трябва да бъде по някакъв начин насочена, фокусирана и именно знанията позволяват това.
В противен случай, с едното голо желание и амбиция, щеше да е много лесно за много хора да създават и поддържат успешни блогове. Реалността обаче, за щастие или нещастие, е съвсем различна.
3. Липса на умения
- Уменията са различни от знанията и те се градят и развиват основно на база на емпиричния опит, опитите и грешките, в значителна степен благодарение на знанията и разбира се – резултатите, успехите!
Не е достатъчно да си опитвал, не е важно колко горчиви поуки си извлякъл, колко книги си разлистил и статии в колко сайта си прочел. Важно е какви реални успехи си постигнал на база на всичкия този опит, знания и прочетени книги, за да можеш да “проектираш” (разбирай “пренесеш”) тези успехи и уменията, които стоят зад тях именно в блога си, за да превърнеш и него в успешен.
Аз лично не вярвам в тезата, че е възможно да си успешен блогър, ако блогваш само на теория, т.е. ако не си постигнал резултати по темите, по които пишеш и по които проявяваш професионален интерес. Именно поради тази причина са ми изключително безинтересни (и нерядко блудкави) статиите на определени професионални теми в различни медии (без значение хартиени или интернет), тъй като те в големия си процент са съставени от журналисти, които имат само бегла представа за нещата, за които пишат, без да са тествали или изпробвали дори 5% от тях в собственото си ежедневие и трудов опит.
Естествено, не можеш, а и не е нужно да си опитвал, тествал и прилагал на практика абсолютно всичко, за което пишеш или коментираш в тематичния си блог. Тук на помощ идват добрите знания и уменията за анализ, дедукция и индукция, интерпретация, критика… Интуицията също играе много важна роля в това отношение, а тя, както е известно, се гради не на някакво мистериозно шесто чувство, а на опита.
И какво от това?
ОК, по-горе описах няколко важни според мен неща, които могат да предопределят успеха или неуспеха на един тематичен блог. И какво от това? Тоест, както следва да направите вие, читателите на тази статия, ако тепърва ви предстои да стартирате ваш собствен тематичен блог или дори вече сте сторили това наскоро?
Ето няколко въпроса, отговорите на които ще ви помогнат да се ориентирате дали изобщо да се захващате с блоговете и ако да – как да стартирате:
По отношение на нагласата:
- Защо искам да имам мой тематичен блог? За да стана известен? За да печеля пари? Защото е модерно? Защото искам да създам нещо качествено и стойностно? Защото искам да създам нещо по-добро от всичко, което съществува до момента? Друго?
- Какви ще са целите на блога ми за първите 3-4 месеца от съществуването му? А за първата година?
- Каква аудитория бих искал да чете блога ми? Мога ли да опиша с думи основните групи читатели, които ще проявят интерес към блога ми?
- Чувствам ли се истински уверен, че блогът, с който се захващам ще бъде успешен? На какво е базирана тази увереност, ако я има?
- Как ще преживея един евентуален блог-провал? Това по какъв начин ще се отрази на самочувствието ми, репутацията ми, имиджа ми?
По отношение на знанията:
- Знам ли достатъчно за темите, за които пиша? От къде произлизат тези мои знания? Достатъчно задълбочени ли са те?
- Каква е оценката на читателите ми за моите собствени знания? Какво споделят те в своите коментари или е-мейли?
- Ако ми липсват знания по темата на блога ми, откъде мога да ги придобия? Колко време ще ми отнеме това?
- Мога ли да спра временно обновяването на блога си, докато придобия повече знания, ако преценявам, че по-скоро се излагам, отколкото правя добро впечатление с материалите си към днешна дата?
- Цитират ли ме други блогове? Получавам ли покани за участие или със статии от медии? Читатели изявяват ли желание за контакт с мен, в лична среща, по телефон, по компютърен път?
- Какво е нивото ми на знания по темата на блога ми по шестобалната система от 2 до 6? (резултати под 4,50 ще са обезпокояващи)
По отношение на уменията:
- Давам ли си ясна сметка за какво пиша? Сблъсквал ли съм се с нещата, за които пиша в блога си в практиката? Кога и в каква степен?
- Доколко богат и стойностен е практическият ми опит? Какви са моите истински успехи в реалния живот? Ще звучи ли гласът ми гордо и уверено, ако трябва да изрека на глас тези успехи пред непознати хора?
- Какво пише в страницата “За мен” в блога ми? Присъстват ли там достатъчно доказателства, че съм наясно по темите, за които пиша? Читателите ми дали виждат стойност в тези доказателства?
- Ако се обърна с молба за препоръка към друг блогър, който не ме познава, но който има професионално поддържан блог в същата ниша, той ще каже даде ли добра оценка за работата ми?
- Препоръчват ли ме читателите на свои познати? Тези препоръки спонтанни и непредизвикани ли са?
Всички тези въпроси би било добре да си зададем още следващия път, когато през главата ни мине мисълта да стартираме тематичен блог на определена тема (или група от под-теми, ако ще навлизаме в по-широка ниша), а ако вече сме стартирали блога си, нека си отговорим отново – честно и открито, пред самите себе си. От степента, в която сме в състояние обективно да преценим силните и слабите си страни ще зависи и успеха или провала на блога ни.
За предпочитане е самите ние да сме наясно къде “стоим” по отношение на нагласата, знанията и уменията си, които ще “претворяваме” в дела в блога си, защото, ако не ни достигат знания и умения, но настояваме обезателно да развиваме тематичен блог, заблуждавайки се, че това е лесна работа, читателите сами ще ни докажат дали сме взели правилно решение, просто като не посещават блога ни.
Снимка: Sxc.hu.
{ 1 trackback }
{ 25 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 07.07.08 в 17:07
Много добре казано, макар че темата е голяма и може да се напише още много по нея. Моите наблюдения са, че много хора (предимно млади хора) се втурват да правят блогове изцяло с комерсиални подбуди, вярвайки, че това е един от начините бързо и лесно да се печелят пари. Скоро след ентусиазираното начало следва разочарование и блогът постепенно изпада в забвение.
Мисля, че сериозен тематичен блог може да създаде само човек, зареден с вътрешното убеждение, че притежава необходимите професионални знания и умения и притежаващ силната мотивация да ги сподели със съмишленици.
SSH_ON 07.07.08 в 18:07
Тодоре, с такива картинки нищо чудно и твоя блог да се провали
Двете предпоставки за провал:
1. Липса на познания по материята.
2. Лоша финансова възвращаемост.
Няма други причини!
Тодор Христов 07.07.08 в 19:07
Какво им има на картинките?
Преслав Ганев 07.07.08 в 20:07
Статията е прекрасна! Наистина много качествена, както повечето от alabala впрочем.
Само една забележка – не съществува “емпиричен опит” – “емпиричен” значи “придобит в следствие на опита”, т.е. това е тавтология Но това е само градивна критика
Тодор Христов 07.07.08 в 20:07
Приемам критиката, не бях се замислял за това.
МАРФИ 07.07.08 в 20:07
Картинката си е много тематична, и не виждам защо да провали Алабала, но това е друга тема.
@ССХ_ОН, точка две ти е последствие от точка 1, така че ще кажа само че липсата на познания по дадена материя се наваксва с време, търпение, упоритост и четене.
Така че след като и за двете ти точки има лек, при това представен, не като изказване на висше гуру от сорта: “Казах, това е!” мога да кажа, че според мен е трудно един блогър да продължава да пише, ако липсват коментари и дискусия, защото в България, хората ги мързи да напишат 2 реда дори като коментар, не може да имаш 1000+ посещения и 3 коментара, или никой не чете докрая или просто го мързи или прочетенето не оставя абсолютно никакъв ефект върху него и оттук нормално, като хвърляш семенета си напразно като “онанираш” (грехът на Онан е бил пилеенето на семето човешко напразно, защото дори като го е правил със жена е свършвал извън нея, в тия времена дето на земята били 100 – 200 човека) та по-скоро преди да почнат блоговете да вегетират, блогърите зад тях почват да “онанират”, тоест да виждат как “семето” – трудът им отива напразно и да се отчайват и така започва “вегетацията и онанизацията”, а всичко може да е един много “красив и бурен секс”, ако хората не ги мързи да напишат 2 реда поне и да кликнат на 2 адсенса най-малко
Китен 07.07.08 в 20:07
Блоговете умират, защото не се пише в тях
Преслав Ганев 07.07.08 в 20:07
МАРФИ, е то на моите адсенси никой не клика, а пост, който да го коментират повече от 2 човека, се появява през месец (освен когато не се намеси Апостол Апостолов, тогава всички се включват активно в дискусията). Но не съм се отказал още
МАРФИ 07.07.08 в 20:07
Значи за блог в България, рецептета е да привлечеш Апостол за спам коментатор
Тодор Христов 07.07.08 в 20:07
Марфи, благодаря за коментара! Аз имам своя гледна точка относно темата, която повдигаш (за дефицита на коментари в някои тематични/професионални блогове), но вероятно ще съставя отделен материал, тъй като темата заслужава анализ и внимание.
Майк, благодаря и на теб! Така е, комерсиалните подбуди могат да са силен мотив за блогване, но могат и да съсипят всичко, ако всичко се изчерпва само с тях.
Китен (Атанас Мишев, ти ли си или да?) – регулярното писане е много важно, споделям това, но нещата не опират само до писане. Писането трябва да създава стойност, няма ли стойност в очите на читателите (за да станат те редовни посетители, което е много важно в български условия, защото пазарът е ужасно тесен), остава да стискаме палци и да се молим на Google. Не че Google не може да помогне, но само с Google, без лоялна база редовни посетители, е по-трудно (това не касае собствениците на MFA (Made for Adsense) блогове).
Преслав Ганев 07.07.08 в 20:07
Да, но, уви, той вече се отказа да коментира при мен
dzver 07.07.08 в 21:07
Ето сам си отговаряш защо в България има предимно лични блогове Мотивацията за поддържане на личен блог е егоцентрична и единствено трайна, за условия като нашите.
Но това ще се промени скоро.
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Вероятно и по света блоговете са в по-големия си процент лични. Днес например през Devstorming.com четох материал за Япония, където от 88 милиона ползващи интернет правителството дава данни за 20% (!!), които имат блогове. Това са близо 19 милиона блогъри, вероятно най-вече с лични блогове под една или друга форма.
Сходно е положението и в другите страни. Един MySpace само като се погледне е достатъчен пример.
Кое ще се промени скоро – егоцентризмът или съотношението “лични”/”тематични” блогове?
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Ха, поставен съм с този материал в Svejo, че дори и на първа страница съм излязъл!!
Гласувайте, ако имате малко време: http://svejo.net/home/link_summary/55867
МАРФИ 07.07.08 в 21:07
Аз от свежо дойдох Имаш си фенове там
dzver 07.07.08 в 21:07
http://www.topbloglog.com/zanemareni/ – ето малко статистика. От 170 от участващите 768 блога не са писали поне 2 седмици назад, като уж се старая да поддържам системата чиста.
Според мен ще се промени профилирането на блоговете, като се натрупат повече БЛОГЕРИ и хората почнат да не харесват това да се повтарят.
Сега дори да напиша коментар за новина номер 1 на деня, може да съм единствения, който го е направил. Ако имаше още 30 души, които го правят, а аз съм индивидуалист, не бих искал да пиша за същото и бих имал и егоцентрична мотивация да се специализирам.
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Марфи, чак сега видях! Мерси, мерси!!
В Svejo.net като че ли не много потребители се интересуват от блогове, но все пак е приятно…
Преслав Ганев 07.07.08 в 21:07
Интересно ми е защо нямаш свежо-бутон тук? По едно време май се мяркаше…
МАРФИ 07.07.08 в 21:07
Няма и адсенс и изиттрейдър – пич! блогът ти е пуст Хаха
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Превслав, да, преди имах бутон, но ми объркваше малко външния вид на дизайна, и се наложи да го премахна.
Даже бях съставил кратък материал по темата за интегриране на бутона на Svejo: http://alabala.org/383.html
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Марфи, премахнал съм отдавна и Адсенс, и Изитрейдър тук.
Тодор Христов 07.07.08 в 21:07
Dzver, разбирам мисълта ти. Малко е тънка сметката, ще видим дали ще се развият така нещата.
P.S. Моля, погледни си линка в подписа, липсва една буква (m от “com”-а). На няколко пъти го оправям ръчно в 2-3 твои коментара, но предполагам, че ще е по-лесно самия ти да поставиш липсващата буква.
Свилен Николов 08.07.08 в 00:07
Ха, картинката е наистина “злобна”
Та според мен, и както още някой беше казал ,че е достатъчно просто да си там ден, след ден, след ден за да успееш или да се появищ е наполовина да победиш. Та мисля ,че някой хора просто не са наясно с тези неща….не че аз няма занемарени проекти като съм наясно .
Тодор Христов 08.07.08 в 07:07
Свилене, постоянството е много важно, без съмнение.
В същото време, без правилна нагласа, както и знания и умения в тематиката на тематичния блог, само едното постоянство няма как да доведе до значим успех при равни други условия.
Китен 08.07.08 в 09:07
Аз съм, аз съм (отговор на коментар№10)..