Мила Адсенс

Мила Адсенс,

След прочувственото писмо, което получи преди време от Дарън Роуз, вероятно моята малка бележка до теб няма да те впечатли особено. И все пак, прииска ми се да се свържа с теб, за да споделя моите чувства, а ако в сърцето ти е останало поне капчица жал и разбиране, ще ме направиш неизмеримо щастлив.

Мила моя Адсенс… как лети времето! Днес си спомних, че е изминала една година от нашето запознанство. Припомних си трепета, с който се докоснах до теб и чувствата, които напираха в мен при мисълта за нашата бъдеща взаимност. Бях така очарован от светлината, която даде в живота ми, че дори ти се обясних публично в любов.

Истински запленен от неповторимия начин, по който изпълни съществуването ми, аз станах твой най-предан приятел. Обсипах те с безброй горещи вербални целувки и ако разгърнеш летописите на почитаемия ти баща Яицазимитпо Лъгуг, ще видиш как твоето име е извезано със златни букви на първо и второ място в страниците им.

В началото ти ми даваше щедри аванси, Адсенс, о да… Още помня миговете, в които при всяко съприкосновение с теб ме възнаграждаваше богато. Това ме окуражи и аз удвоих, утроих и учетворих усилията си да се отплатя – на теб и на цялото ти семейство.

Спомням си как, когато те срещнах, започнах да ти подарявам по един разкошен букет всеки месец. Прости ми, знам, че това не е много за теб, но това бяха възможностите ми тогава… В последствие започнах да те дарявам и с втори, с трети… Адсенс, не крия, че те обикнах толкова истински, че бях готов да жертвам и съня си дори, само и само да те направя щастлива.

Тогава ти, Адсенс, ми се отблагодаряваше ненаситно. Оценяваше малките дарове, които ти изпращах и не ми оставаше длъжна. Това ме караше да си мисля, че между нас може би се заражда нещо, че ще е повече от мимолетна връзка. Това бяха моменти, в които не бях напълно на себе си, светът се въртеше пред очите ми, а в корема си усещах танца на хиляди пеперуди.

Не бяха ли това, моя Адсенс, сигналите на истинската любов?

Още тогава държах да поговоря с баща ти, изисканият джентълмен Яицазимитпо Лъгуг. Той е мъдър човек, който наистина знае много за живота и хората. Яицазимитпо Лъгуг ми даде напътствия как мога да се доближа по-близо до сърцето ти и как да те спечеля.

Една вечер, минаваше 2 след полунощ, Яицазимитпо Лъгуг ми разкри тайната ти, а именно, че колкото повече активи притежавам, толкова по-мила ще бъдеш и ти към мен. “Прави активи, за хората! Само така аз ще бъда благоразположен към теб, а и моята свидна Адсенс също. Тя обожава активите.”, бяха точните му думи, и те се превърнаха в мое най-искрено верую.

И аз го послушах! Последвах мъдрите му думи и само за една година увеличих активите си над 6 пъти. Само аз си знам какво ми костваше това, но не с това искам да те занимавам в момента.

Напоследък, мила Адсенс, нещата помежду ни не вървят. Усещам го вътрешно, не знам… като някакво смътно, неопределено чувство. Да, аз продължавам да увеличавам активите си, които по думите на твоя баща ти обожаваш, но някак си вече не чувствам същата взаимност и онази божествена реципрочност, с която ме благославяше.

Когато преди година притежавах само един актив, всеки месец ти ме даряваше с една влажна, страстна целувка. А днес, след 12 месеца къртовска работа и при наличието на 6 актива, ти ми даваш едва две малки, бързи целувчици. Както и шеговитото си смигване… Но то вече не ми е достатъчно.

За пълната една година от нашето познанство ти се запозна и с много други, все богати приятели, които ти даваха част от своите активи в замяна на услуги, които аз и такива като мен трябваше да вършат от твое име. В началото заможните ти познати не бяха чак толкова много и това ме тревожеше, но се успокоявах с мисълта, че когато броят им нарастне и авансите им към теб се увеличат, това неименуемо ще помогне и на мен, ще те направи още по-щедра и раздаваща се.

Уви, вече 12 поредни месеца това не се случва. Приятелите ти наистина станаха много, но за нещастие, трендът е само един – надолу, надолу, надолу… Особено сурова като че ли си станала към мен сега, през лятото на 2024.

Наложи се да се запозная и с други като теб. Да, не се срамувам да го призная! Знам, че знаеш, че ги превъзхождаш, но животът, мила моя е такъв, че трябва да запълваме зейналите празнини, в противен случай всичко става много по-трудно. На тезгяха на обичта и щастието не бива да има вакуум!

Но ти знаеш това много по-добре от мен, уверен съм в това…

Мила Адсенс, не знам дали воплите ми ще стигнат до теб, но знай, че все още те обичам. Не мога да си обясня леката студенина и дистанция, която се зароди помежду ни. Не знам, може би грешката е някъде в мен, но предвид обстоятелствата, все по-често ми се налага да се оправям сам. Наистина не е лесно, но даваш ли ми избор?

Заклевам те, желая да съм ти верен, искам да съм твой истински приятел. Но за танго са нужни двама.

Дано думите ми стигнат до теб по-скоро!

Тодор Христов
Alabala.org