Колко страници разглежда един посетител на блог, преди да се абонира за RSS емисията ви? Сложен въпрос, с множество варианти за отговор.
Понякога, когато имам късмета да засека момент на абонамент за RSS фийд чрез опцията Spy на статистическия модул Clicky, който ползвам активно, проследявам действията на един или друг потребител и се опитвам да установя кога идва моментът, в който доверието на читателя е спечелено.
Това е важно за мен, тъй като броят на RSS абонатите от известно време е основен приоритет в развитието на блоговете ми.
Наблюденията ми показват, че абонатите по RSS рядко стават такива след прочитането само на един материал, особено ако говорим за нови посетители. Допускам, че това е свързано с психологическия момент на доверие, което трябва да се създаде между читателя и блога, за да се осмели читателят да се абонира, било с RSS четец или с е-мейл. Вероятно това обяснява и ниската конверсия в RSS абонати на читатели, посетили блога ми по линия на българските социални мрежи.
А доверието иска време! Доверието не се създава още с първата посетена и разгледана страница. По същият начин стоят нещата и с RSS абонаментите.
По лични наблюдения, един посетител разглежда минимум 3-4 страници в блога, преди да се абонира. Ето един типичен “път”, по който премина един читател току що (към момента на писане на този материал):
- Най-напред, читателят попада в блога през Google и вижда статията Електронната поща: 16 грешки, които не трябва да допускате във фирмената си кореспонденция
- След това читателят отива на статията Правилото 333 за ефективна презентация (и с PowerPoint)
- Тук, читателят явно отваря нов таб, защото посещава фирмения ми сайт, за да види повече за автора на материала, който чете в NovaVizia.com. Там поглежда страницата за обучението по продажби, което провеждам. Затваря я.
- Читателят продължава да опознава блога, като отива на материала Смърт от PowerPoint и как да се борим с нея.
- Читателят преминава към следваща статия – Топ 10 на най-големите клишета в обявите за работа.
След четири разгледани статии в NovaVizia.com + една във фирмения блог (от която читателят получава информация за автора на статиите), следва абонамент по е-мейл от линка, поставен долу в края на всеки един материал в NovaVizia.com.
Мисля, че това като цяло е характерен сценарий при абонаментите при мен, който включва два съставни елемента:
- По-голям брой разгледани страници от средно разглеждания брой страници (показва повишен интерес).
- Търсене на информация за автора на блога (кой е, с какво се занимава, от къде на къде пише по една или друга тема).
Ако логиката ми е вярна, а емпиричните ми наблюдения показват, че като цяло е, това поставя на дневен ред следните два въпроса:
- Как да се намали Bounce Rate чрез по-удачно разположение на навигация, вътрешни линкове, употреба на плъгини и др. методи, за да се провокира читателят да продължи да чете, да прекара повече време в блога, да си изгради мнение за него, т.е. да се създаде първоначално доверие?
- Как да се улесни читателят да узнае мигновено интересна информация за автора на блога, която допълнително да улесни създаването на доверие?
Мисля, че ако един блогър работи в посока на тези два момента, той ще увеличи шансовете си за привличане на RSS абонати, при равни други условия, разбира се (качество на съдържанието, трафик, канали за трафик, дизайн на блога и т.н.)
Споделяте ли наблюденията ми относно психологията (поведението) на читателите, преди да се превърнат в RSS абонати? Или имате друг опит?
Снимка: Sxc.hu
{ 4 trackbacks }
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
SSH_ON 17.07.08 в 23:07
Ето ти още по-сложна дилема: аз чета блога всеки ден, знам какво е RSS четец и въпреки всичко не съм абонат. Защо? Може би защото не чета 500 блога, че да пестя време с reader-и.
Едно 90% от потребителите нямат абсолютно никаква нужда от RSS. RSS технологията е измислена от спамерите, за да може да си build-ват спологове на гърба на блогърите. Това разбира се е мое мнение, с което не задължавам никой
Огнян Младенов 18.07.08 в 00:07
SSH_ON : А при мен е точно обратното. Следя огромно количество блогове (включая и такива които са на езици които не знам добре) в няколко различни тематики и на ден добавям 10-20 нови в Google Reader-a си. Веднъж на около месец ме обхваща мания за чистене и забърствам голямо количество от блоговете които съм добавил.
Все по често се усещам, че чета само заглавията и ако нещо ме заинтригува , кликвам да отвори текста но още съм в reader-a. Едва ако ми се стори нещо наистина важно отивам да го дочета на сайта на който е пуснат материала и никога не забравям за благодарност да кликна на първата изпречила ми се реклама.
btw единствено в българските блогове се затруднявам, защото много често няма реклами … което е странно някак си.
Разбирам безумието на всичко това, но ако искам да съм в час с всичко което ме интересува нямам друг избор
Longanlon 18.07.08 в 08:07
Тодоре, забелязал съм същото поведение на читателите по много по-прост метод – аз правя така
pierrot 18.07.08 в 23:07
Може би използването на емисиите – по електронна поща или през четец, е още доста неузряло по нашите ширини. Въпреки че много хора използват различни четци, има още десет пъти по толкова които хал-хабер си нямат за какво става дума още.
Но поведението което описваш е правилно, още повече ако си нормален потребител. За активен интернет потребител профилът е друг, и ето Огнян ти го казва – темата продава. Ти ако не можеш да си формулираш заглавието как ще допишеш останалото интересно?!
Аз по-скоро прочитам една или две статии за да видя какво пише даден блогър, абонирам се и го добавям в блогрола си, и ако на месец и нещо установя, че “просто пише” или че не ми е интересен се отписвам. Може би нямам достатъчно време да се ровя…знам ли.
Г.Борисов 09.03.10 в 13:03
По мои лични наблюдения за мои блогове, кричиното число е 4.5 страници за нов посетител. Над него наблюдавам рязко покачване на процента нови посетители, станали “лоялни клиенти” под някаква форма. Това важи за блогове и сайтове с уникално ръчно писано съдържание. При новинарски и аналогични числото расте – стига до 8..10.. преди да забележа някакво покчаване на процента, като и кривата не расте толкова рязко.