С толкова много еднакви, банални блогове в България, които пишат за едни и същи теми, по един и същи начин, цитират се един друг или още по-лошо – копират се (това особено силно ми прави впечатление напоследък – копиране на теми, на концепции на блогове!), е сигурно едно – милиони блогове ще умрат.
Е, нека не са милиони, а няколко хиляди. Или няколкостотин? Малко ли е?? Зависи, така ли? Така е.
Написах материала “Милиони блогове ще умрат” преди година, но оттогава нищо не се промени в манталитета на българските блогъри, почти. Но за разлика от преди една година, когато изпитвах искрено съжаление за блогове, вървещи бързо и сигурно към края си, днес съм просто безразличен. Всеки заслужава съдбата си.
Че всеки заслужава съдбата си е ясно. Ясно е също, че безплатните съвети не се ценят. Все пак, в пристъп на добра воля, ето една PowerPoint презентация от един от най-актуалните социално-маркетингови експерти през последните години – Дейвид Армано. Тя е за блоговете, но не за всички блогове, а само за един малък процент – този на успешните блогове – посещаваните, търсените, печелившите.
Основното послание на Дейвид Армано е “Създайте уникално блог преживяване за посетителите”. Уникално, това е ключовата дума. Да. В тази едничка дума се изразява смисъла на блоговете, според мен, т.е. предоставяне на информация, чувства и емоции, които не се срещат на друго място.
Знам, че посланията на Дейвид Армано ще бъдат разбрани и трансформирани в реални действия от много малко хора, но това вероятно е съвсем нормално.
Харесвате ли това, което четете тук? Абонирайте се с 
{ 1 trackback }
{ 11 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 29.01.08 в 15:01
Много тъжно звучиш. Сякаш жалиш за блоговете, които ще загинат. Аз смятам, че грешиш за две неща. Първото е, че блоговете ще умрат. Те няма да умрат, по простата причина, че над 90% от тях са лични и съществуват единствено поради графоманските щения на авторите си. Щом има меркалии да пишат, блогове ще има, независимо дали някой ще ги чете или не.
И не трябва да жалим блогърите за това. Трябва да ни е жал за самите нас, че толкова много ненужна информация задръства интернет пространството и че сред толкова много плява не можеш да намериш истински ценните места в мрежата.
Longanlon 29.01.08 в 16:01
Презентацията бе хубава, но… според мен безсмислена. Както ти казах и преди, ако сам не ги вдяваш тия неща, колкото и да ти ги говорят няма да ги схванеш.
Повечето блогъри (не знам за чужбина, но у нас) имат точно противоположната идея за блоговете си от това, за което говори презентацията.
В спор с мен една моя читателка каза “Блогът е нещо за писане, не нещо за четене”. При такава нагласа колкото и да говориш за връзка с читателите, за редовно и качествено съдържание и т.н. полза надали ще има.
Albinos 29.01.08 в 19:01
Много хубав пост, казващ много верни неща!
Съгласен съм с автора, които описва причините за умирането на блоговете. Има го и другия момент, че много хора не им остава време или нямат достъп на работата си до интернет и затова рядко постват, иначе много неща биха написали. Друг момент е, че много хора не виждат начин за печалба от блоговете си и от тях съм чувал думите: че за какво да си хабя труда да пиша материали, като всяка информация на днешно време струва скъпо. Не знам дали на запад има практика с платени блогове, но тук в скоро време това не го виждам да стане. Единствените приходи от блогове може да дойдат от програми като ad sense и от рекламни банери на фирми.
И все пак аз мисля, че дори един блог да има малко посетители и коментари, ако автора не гони слава и висок рейтинг, спокойно може да му е като електронна тетрадка, тефтер в които сам за себе си да пише, да слага линкове и лични снимки и един ден като поостарее да има приятни спомени от това къде е бил, как се е чувствал, какво полезно е открил и с какви хора се е запознавал.
В заключение ще кажа, че има и хубавата страна това с умирането на много блогове. Първо ще се отсеят най-добрите и второ, глупави блогове изпълнени предимно с музикални клипове и комерсиални снимки, нямащи кои знае какъв смислен текст ще проумеят, че нямат читатели защото нищо ново, полезно и интересно не предлагат.
masterer 30.01.08 в 09:01
Имам само един въпрос?
А според вас (читателите и създателите на тази статия) настоящия материал уникален ли е?
Тодор Христов 30.01.08 в 11:01
Masterer, не съм сигурен дали правиш разлика между уникален материал и блог с уникално преживяване за потребителите.
Ако ти питаш за първото, аз говоря за второто.
MARFI 30.01.08 в 16:01
Добра статия, трудноизпълнима обаче…
Longanlon 30.01.08 в 16:01
Трудно изпълнима? Кое му е трудноизпълнимото да не пишеш банални глупости в блога си?
Ама от друга страна май наистина е трудно, като гледам колко малко хора успяват да го правят…
Петър Илиев 30.01.08 в 19:01
Всичко това има едно много просто обяснение, което май няма нищо общо с блогърството. Има умни хора, има глупави хора. Компетентни и некомпетентни. Има интересни и креативни личности, има и тълпа. Личностите се открояват на фона на тълпата. Блоговете (и изобщо всички творения) на креативните и интересни личности са качествени, защото могат да ти покажат неща, за които не си подозирал. Различки гледни точки, разсъждения… могат да те научат на нещо. Блоговете на хората от тълпата не струват. Просто защото те нямат в главата си нищо по-интересно, те не са уникални и оригинални. Не са интересни.
И тук идва ключовия момент. Каква е вероятността някой от тълпата да направи блог и да започне да се тупа в гърдите ? Голяма. Много голяма. Ето за това интернет е пълен с шитове, изобщо света е пълен с шитове. Творения на хора от тълпата…
Разбира се това е напълно нормално и никой не е виновен. Хората от тълпата не са виновни, че са такива. Просто така стоят нещата.
С този коментар не целя да се самоизтъквам, не знам аз от кои съм, не знам другите пишещи тук от коя категория са. Нека просто всеки припознае себе си в една от двете групи. Ако нищо не си постигнал в живота си, ако не се гордееш с нищо завоювано от самия теб значи драпай и действай. Успехите идват с бачкане, не с копиране. Еволюцията се случва защото някой някъде някога си е дал зор да създаде нещо полезно за всички останали.
voxy 31.01.08 в 10:01
Longanlon, блогът за много хора на първо място е за лично удоволствие, за начин да изразят себе си, без да се вълнуват доколко нещата за които пишат са интересни на другите, колко показва броячът им, пълен/частичен фийд ли да пуснат, кога точно да пуснат темата си – пускат е в момента в който имат нужда да го направят, най-често това е веднага щом е напишат, а не след дни или месеци… всеки е в правото си да пише по начин по който му доставя удоволствие, те не са професионални журналисти, на които някой да им държи сметка че пишат глупости
Longanlon 02.02.08 в 12:02
Voxy, това, което си написал на мене ми звучи като нещо такова:
“Какво се оплаквате, че някои хора са толкова тъпи – всеки има право да е точно толкова тъп, колкото си иска”
Безспорно си прав, разбира се, но изказването ти не носи никакъв смисъл.
Георги Фурнаджиев 02.02.08 в 13:02
Longanlon-е, напротив – изказването на Voxy има смисъл.