Аз не съм добър готвач. Всъщност, не мога да готвя изобщо, и напоследък това ме амбицира да се науча да го правя. Реших първият ми скок в кулинарното изкуство да бъде с телешко задушено – ястие, което рядко съм опитвал, но което от известно време насам ме привличаше, незнайно защо.
Може би се питате какво е общото между телешкото задушено и блоговете? Има връзка, но за това – чак в края на статията.
И така, какви продукти са необходими за телешко задушено (4 порции):
- 700 грама телешко месо, за предпочитане телешки шол. Телешкият шол е без жили, на практика чисто месо, подходящо за задушаване.
- 5-6 моркова.
- Нарязан лук – една чаена чаша (това са 2-3 малки глави).
- Нарязан чесън – половин чаена чаша (това грубо е една глава чесън).
- Десетина гъби.
- Червен пипер.
- Черен пипер.
- Дафинов лист – 2-3 листа.
- Няколко зрънца бахар.
- Олио.
- 2 супени лъжици доматено пюре.
- Малко червено вино – около 30-40 грама, например.
- 2-3 чаени чаши вода.
Подготовка за телешко задушено
Преди да започна да готвя телешко задушено, се подготвих. Като човек, който не разбира нищо от готвене, за мен бе важно да прочета по темата. За целта, използвах една стара тетрадка с рецепти на съпругата ми, както и почерпих малко информация от една стара книга с рецепти.
Също така, поразпитах по-опитни от мен как се приготвя телешко задушено, в какъв съд се готви, на каква температура, колко време и т.н. Въоръжен с тези теоретични знания, направих посещение в местния магазин, снабдих се с всички нужни продукти и започнах с готвенето.
Но преди това – едно лирично отклонение.
Установих, че ми допада идеята да готвя на музика. При това, не каква да е музика, а конкретно италианска музика, и още по-конкретно – Ерос Рамацоти. Не съм сигурен защо, но след като завърших целия процес по приготвяне на телешкото задушено вярвам, че песните на Ерос Рамацоти вдъхновяват готвача и му носят късмет. 😉
Между другото, YouTube.com са забранили за вграждане всякакви клипове на Ерос, а гледам, че и от VBox7 са направили масова чистка на негови видео клипове. Все пак, успях да намеря нещо от него, за да ви ориентирам:
А сега обратно към готвенето.
Първата стъпка за мен бе да си подготвя всички продукти – да ги измия, обеля (където се налага), нарежа и т.н. В случая, стартирах със зеленчуците – моркови, лук, чесън, както и гъби:
Измитите моркови и гъби по-късно щях да нарежа на кръгчета и резенчета. Подготвен с тези продукти, продължих с основата на телешкото задушено – нарязването на телешкия шол.
От четенето на рецепти и разговорите с по-опитни в готвенето хора разбрах, че е добре месото да се нареже на нещо като кубчета, или казано по друг начин – на неголеми парчета, за да могат да се задушат по-лесно. Като правило, по-едрите меса изискват по-продължителна термична обработка, докато по-малките късчета могат да се получат по-крехки за същия период от време във фурната.
Ето резултата от моята подготовка на телешкия шол:
Както виждате, парченцата телешко месо никак не са едри. Важно е да се отбележи, че не трябва и да са прекалено дребни, защото след термична обработка месото малко или много се свива, т.е. ако искате видимо присъствие на парченца месо в чинията след края на готвенето, нека парченцата да не са нито прекалено едри, нито прекалено малки.
Поставих парченцата телешки шол в т.нар. “йенска тенджера”, т.е. тенджера от йенско стъкло – огнеупорно стъкло, което без проблеми може да се постави във фурна на 200 или повече градуса. Междувременно на плота ме очакваха още продукти, нужни за телешко варено – подправките:
На снимката виждате всички необходими подправки за добро телешко варено – сол, черен пипер, червен пипер, дафинов лист и бахар. Но само с подправки това ястие няма да се получи – необходими са и още малко неща – олио, доматено пюре и евентуално – малко червено вино:
На снимката е показано виното, с което готвих – мерло на Домейн Бойар. Препоръчвам това вино за готвене, но не и за консумация – според мен не е особено класно (лично мнение).
А ето и една допълнителна екстра към телешкото задушено, с която можете да експериментирате, ако искате – фикс “Малки тайни”.
В магазина нямаше специален фикс за телешко задушено, успях да открия единствено за винен кебап, който се приготвя със свинско месо, но според мен и той върши чудесна работа.
Смесване на всичко
И така, всички продукти за мечтаното телешко задушено бяха налице, време бе да започна да ги смесвам. Как става това:
В йенската тенджера се излива малко олио. Парченцата месо вече са там, добавяме нарязаните на кръгчета моркови, нарязаните на резенчета гъбки, лука и чесъна.
Продължаваме с доматеното пюре – слагат се 2 супени лъжици. Добавя се малко червено вино (наистина малко, особено ако крайният продукт ще се консумира и от деца – иначе може да не им допадне вкуса).
Ред е на подправките – една лъжичка червен пипер, черен пипер и сол (аз бях по-умерен със солта този път, за да не разваля гозбата), 2-3 щипки фикс “Малки тайни”, 3-4 малки листчета дафинов лист и няколко зрънца бахар.
Всичко това се омесва хубаво в йенската тенджера, аз лично ползвах дървена лъжица. Трябва да се получи нещо като това:
Не изглежда зле, нали? Даже е супер, ако питате мен! 🙂 В края се добавят 2, най-много 3 чаени чаши вода.
Тук е добре да се отбележи, че е полезно (или не е излишно) в процеса на приготвяне човек да има верни помощници – някой, на когото да разчита за дребните неща, за морална подкрепа или просто за забавление.
Ето моите помощници в кулинарния ми телешко-задушен експеримент:
И така, след като всичко бе готово, време бе да поставя йенската тенджера на “огъня”. Тъй като нямах много време, след допитване със съпругата взех решение да поставя тенджерата във фурната (алтернативата бе да се сложи на котлон) и да я “надуя” смело на 200 градуса.
По принцип, четох и чух, че телешкото задушено трябва да се приготвя на по-слаб огън, по-продължително време, например 3 или дори 4 часа. Аз нямах това време – разполагах само с 2 часа. Ето защо, малко след като пуснах фурната на 200 градуса, я увеличих до 240 и зачаках… но по принцип, следващият път ще си заделя повече време, поне 3 часа.
Междувременно, пуснах едно съобщение през Ping.fm в Twitter и Facebook, че приготвям телешко задушено, налях вино на съпругата ми, за себе си уиски с лед (да, знам че не е най-добрият или изтънчен избор – уискито “убива” рецепторите в устната кухина, но това исках точно в този момент) и лека-полека започнах да усещам приятния мирис, който започна да се носи във въздуха.
Моментът на истината
След около 2 часа настъпи моментът на истината – телешкото задушено бе извадено от фурната и трябваше да бъде опитано.
Помолих семейството ми да бъде обективно и да ми каже, ако съм сбъркал някъде в рецептата.
За моя радост, получих две пълни шестици – от съпругата ми и от дъщеря ми. Мисля, че бяха искрени, тъй като не само си изядоха всичко, ами си и сложиха допълнително още 2 пъти! 🙂
По време на вечерята използвах малко по-различен музикален фон – диск на Ванеса Уилямс. Нещо като това, например:
А когато телешкото задушено бе тотално унищожено и децата си легнаха, продължихме вечерта на свещи, димящи ароматни пръчици, малко вино и Бари Уайт. Намирам Бари Уайт за особено подходящ за финал на една вечеря, с десерт и приглушена светлина, например.
Като цяло, това е моята история за телешкото задушено. Дори и да сте като мен и да не умеете да готвите, ако поискате някоя хубава вечер да приготвите нещо подобно, вече знаете как. Щом аз успях да се справя, и вие можете. 😉
В резюме, най-важното за телешкото задушено
- Добро настроение.
- Мерак за готвене.
- Свежи продукти.
- Достатъчно време за подготовка и задушаване.
- Подходящи помощници.
- Подходяща музика.
- Подходящо вино.
Каква е връзката между телешкото задушено и блоговете
Наистина, каква е? В началото на този материал загатнах, че има такава, и че ще я узнаете в края на статията.
Погледнато праволинейно, връзка няма. Блоговете са си блогове, телешкото си е телешко.
Погледнато в по-общ план, развитието на един добър блог е като приготвянето на едно добро телешко задушено. И при двете се иска огромно желание (мерак), подходяща подготовка, опитни съветници под ръка, търпение, методичност и вкус към експеримента, особено, ако човек няма кой знае колко опит.
И както при телешкото, така и при блоговете, малко вино и хубава музика никога не са излишни. 🙂
Ех
Ех, че вкусно изглежда, а и децата са доволни 😛
Само забравих да кажа, че съм снимал с непрофесионален цифров апарат, и най-вече – със светкавица, която малко или много “убива” реалните цветове, но нямаше как иначе… 🙂
Уухх, толкова апетитно изглежда, че ми се преяде 😀
Ами, Стояне, запретвай ръкави, ако няма кой друг, и действай. 🙂
Щом аз се справих, всеки друг ще се справи също!
Историята ти е епична и с хепи енд 🙂 Не съм предполагал, че за телешко задушено може да се говори с такъв плам 🙂
Готвя отдавна, затова се осмелявам да ти дам само един съвет към готвенето (може да се екстраполира и за блоговете): ако искаш да станеш добър готвач забрави за Фиксове, малки и големи тайни. Недолюбвам ги защото:
1. съдържат (макар и засега доказано безвредна) химия;
2. лишават от проява на фантазия и творчество в кухнята;
3. всеки път резултатът е един и същ, и у Пенка, и у Гошо – в цяла България телешкото задушено всеки път има има един вкус. Скука.
4. твърде ароматно е и заглушава ефекта, аромата и присъствието на останалите подправки и зеленчуците.
Чакам и други манджи, които си усвоил 🙂 Успех!
Вероятно си прав за фикса, аз бях любопитен да опитам. Добавих съвсем малко, даже не съм чел опаковката колко трябва да се добавя. След малко ще проверя, просто за обща култура.
Откровено казано, не усетих изобщо вкуса му, съпругата ми каза, че се усещало… може би наистина съм сложил малко, за зло или по-скоро – за добро 🙂
Други ястия засега не знам, но има силна опасност да науча, така че ако имам с какво да се похваля в близко бъдеще, обезателно ще го сторя.
Вместо “малките тайни” и доматеното пюре, може да ползваш лютеница 🙂
А не стана ли с прекалено много вода ястието?
Благодаря за насоката за лютеницата! 🙂
За водата – в началото бях поставил само 1 чаша, по-голяма. Наложи се да се сложи още една, мисля че “заспа” с нея. Все пак е задушено, т.е. като че ли е добре да има достатъчно вода, която да се изпарява и циркулира в йенската тенджера. Освен това, тъй като тенджерата не е херметически затворена, част от нея се изпарява в самата фурна.
Така че, 2 чаши са ОК за 4 порции.
Хехе, най-вкусната статия за блогове, която съм чел 🙂
Дори котката ми започна да се облизва, втренчена в монитора. Това е показателно, за непрофесионалните снимки, че вършат много добра работа.
А извода от приготвянето на телешкото, може да се приложи и за много други неща, освен блогването.
🙂
Аз изучавам от няколко години кулинарията и имам доста натрупано време като практика и теория и мога да кажа няколко неща. Най-важното, естествено е крайния резултат и външният вид на приготвеното ястие. Като готвиш за вкъщи, външния вид не е от решаващо значение, но все пак е приятно като седнеш на масата да видиш едно красиво ястие, нали?
Така като гледам снимките, ястието изглежда добре (има търговски вид), а и крайния резултат е добър, щом семейството е харесало ястието на вкус. Телешко задушено по принцип не е много трудно ястие, но като за начало можеше да почнеш с по-лесно. Аз лично бих ти препоръчал да направиш следващия път руло “Стефани” с моркови, яйца (варени) и краставици (кисели). Днес приготвих точно това на практика и мога да ти кажа, че резултата накрая беше страшен. 🙂 Много вкусно и красиво се получи, а и не изисква чак толкова много време.
Мерси за идеята за руло Стефани, Цецо, ще се пробвам. Вече съм се заредил с толкова много различни идеи за нови ястия, че направо не знам от къде да започна. 🙂
Къде изучаваш кулинарията вече няколко години?
Емил, да, снимките са 1:1, и да искам, не мога да ги докарам по-добри или по-лоши. 🙂
Поздравления за първите стъпки в готварското изкуство. Наистина изглежда много вкусно от снимките .
Благодаря! Хубаво се получи. 🙂
Като прочетох всичко и изгледах всичко, аз наистина се вдъхнових. от тази статия, получих един доста добър съвет – като че ли от съветник под ръка. Е важното е че наистина трябва желание за всичко. Ястието изглежда страхотно, сигурно е било и много вкусно.
П.П. Предполагам не е станоло воднист, както прочетох по горе?
Ха! Хем ни излъга за темата, хем не се подразних, а се разведрих от историята за телешкото. Интересно, как стана това….
Тошко, ами уча в такова училище от 3 години. Имам практика по 5 часа седмично, другата година ще стане сигурно 10-15. Паралелно с това изучавам сервиране (от тази година) и барманство (за сега само на теория, но другата година почва и практиката). Ако пък си любопитен какво правим, ето ти снимки от един наш коктейл. 🙂
http://www.dichev.org//250/v-kuhnqta/
За допълнителна идея – редките ми посещения в кухнята са съпроводени с Енигма или Стинг – 2 други възможности за музикално удовлетворение по време на готвенето 🙂
Napster – не стана воднисто, но ястието изисква известно количество вода, за да се задуши подобаващо с помощта на парата.
Марио, благодаря за музикалните насоки – имам Стинг, ще пробвам. 🙂
🙂 Бих искал и аз да споделя, че готвя много рядко и в повечето случаи похапвам сготвеното после със семйството и приятелите си. Моите прители са на мнение, че готвя много добре! А, всъщност така ли е?
Всъщност аз не мога да готвя! 🙂
Всичко, което правя е импровизация или придържане към някаква рецепта и отново с голяма доза импровизация.
Ако Тошко направи аналог между готвенето и блоговете, аз мога да направя такъв с маркетинга:
– и при двете е важно желанието и хъса
– придържането към рецепта е добра идея, но доза импровизираност (например нова подправка), води до автентичност на гозбата/продукта, с който ще бъдете асоциирани и занапред в съзнанието на хората
– и при готвенето и при маркетинга, този който яде/купува, не може да е сигурен в професионализма на готвача, респ. маркетолога.. или поне не винаги! 🙂
– важен е и вкуса/предпочитанията на потребителите. В случая, аз черпя определен брой хора, чиито вкусове знам с болезнена точност 😀
– допълнителните “екстри” към почерпката също спомагат за крайното впечатление на гостите, въпреки, че нямат пряка зависимост с качеството на приготвеното ястие/продукт – свещи, вино, десерт, обстановка (market place :D)
…. и още нещо, в следствие на казаното до момента: дори при последващ бъдещ неуспех, гостите/потребителите не биха го отдали на професионализма ми, а по-скоро биха обвинили печката в дефект, ЧЕЗ за слабото електричество, магазина който ми е продал продуктите .. всички други, но не и мен :). Това е да създадеш лоялност в потребителите.
И в крайна сметка гостите са приятно изненадани (аз също) и с удоволствие биха се възползвали от повторна почерпка! 🙂
Наздраве!
Ех… 17-ти съм по “телешко задушено” в Google. 🙂
Ехх, от всички правиш СЕО…
Разбирам повече от телешко задушено, отколкото от СЕО. 🙂
Их това СЕО. Днес си 7-ми.
Хаха, наистина съм се изкачил, да се неначуди човек. На “моя” Google съм даже на място #6.
Извод: и Google харесва моето телешко задушено. 😉
Телешкото ти изглежда чудесно.
Да готвиш е лесно.
Да се занимаваш със CEO – интересно.
Ама да умееш и двете – това си е направо изкуство 🙂
Поздравления от мен!
Хах?!?!?!
Има някаква магия с твоето телешко: като напиша в Google “телешко задушено” използвайки Mozilla, излизаш на 6-то място. Ако обаче направя същото използвайки IExplorer, вече си на 7-мо. Не мога да разбера, Google и Mozilla заедно нещо като фен-клуб ли са ти?? 🙂
Между другото си тествам и новия Граватар – в този сайт за пръв път научих за съществуването на такова нещо.
Ама че съм – объчках си email-a горе..
Работи граватара! 🙂
А за браузърите – не знам на какво се дължи разликата в позиционирането в Google, може би ако си логнат с акаунта си в Google с единия браузър, а с другия без да си логнат.
Az sega 6te probvam tova tele6ko vky6ti, no me iznenada tova, 4e myjka kompania diskutira tolkova za edno tele6ko… Pozdravlenia za meraka! 🙂
Бих кръстил рецептата”Телешко задушено с музика и настроение”.Ерос Рамацоти е задължителен за началото.Оттам нататък всичко зависи от вида на питието и количеството му.
Браво! Чудесно се забавлявахме с моя съпруг. Де всички мъже да бяха като вас. Успех с кулинарното изкуство…
Изглежда чудесно. Браво:) А вода не се ли добавя?
Получи се мн.добре.Благодаря!!!
🙂 Благодаря и аз за обратната връзка! 🙂
Тоше, и аз като всички опитах да сготвя по твоята рецепта,но въведох следните промени:музиката-Bon Jovi,съд-глинен.Получи се перфектно.
Благодаря за помоща да изненадам семейството
Чао,и със здраве!!!!!
В “моя” Google твоята рецепта е на 1-во място и в момента се пече във фурната ни.Сигурна съм че ще стане супер!
Радвам се 🙂 Овладял съм Google с тази рецепта 🙂
Случайно попаднах тук, но много се забавлявах с тази рецепта и последвалите коментари.Първо с изненада открих , че един мъж може да влага толкова усилия и плам в готвенето.(Имам предвид неопитен в готвенето).Радвам се , че има такива мъже!
Поздравления за телешкото, изглежда страхотно.На готвача браво, а на супругата блазе й. 🙂
Поздравления,Тошко!И от мен имаш 6+
Много ми хареса начина на приготвяне.
Не може да не се е получило с тези помощници.
Това с музиката беше много приятно.Ще пробвам да готвя на музика.Хареса ми да чета на музика.Изобщо музика с чаша вино звучи много вдъхновяващо.Благодаря за идеята!
Поздравления за всичко – рецептата, музиката, текста и всички малки тънкости за които си помислил !!! БРАВО 🙂 ! Сега ще я пробвам тази рецепта, защото имам телешко месо , но съм сигурна , че ще ни хареса. Чакаме още идеи , а що се отнася до оценката 6+.
Струва ми се че тази рецепта без секс не е минала.
Да, заслужавало си е труда,но аз седнах набързо да погледна за рецепта,а ми отне доста време,включвайки и клиповете….:-)
Да са ти живи и здрави помагачите!
Здравей.Аз съм готвач и ще ти кажа как е по добре да го направиш.Телешкото при мен е плешка цяло парче.Първо го запържвам цялото,прибавям зеленчуците на едро нарязани без гъби,подправките и виното,но то е около 80% от течноста.Връщам цялото месо и задушавам около 2 ч. и половина.След като месото е готово го изваждам и сосът пасирам.Добър апетит.
Послеслов:
Това ястие от една Френска рецепта.Аз работих с Френски турести 11 год.
Благодаря!
Много добра рецепта, направих ястието и се получи фантастично! Благодаря!