За злоупотребата със социалните мрежи и репутацията на един блог

По-долу искам да изкажа мнението си относно (зло)употребата със социалните мрежи от страна на някои блогове. Възможно е мнението ми да не се приеме еднозначно, възможно е някои читатели да не се съгласят с него.

Става дума за тенденцията, която наблюдавам да се публикуват в социалните мрежи кухи, празни статии, които не са нищо друго освен преведен от друго място кратък текст и препратка (ако има такава) към първоизточника, обикновено англоезичен блог или сайт.

Прави ми впечатление, че някои блогъри използват тази тактика доста настойчиво, съдейки по броя на публикациите им в социалните мрежи. Лошо няма – не съм им никакъв, за да им давам акъл кое-как. Дано им носи успех (каквото и да означава това).

Все пак, аз не бих използвал тази тактика и не съветвам никого да го прави, също. Смятам, че по този начин блогърът всъщност съсипва репутацията на блога си и своята лична.

Защо мисля така?

Публикуването на кратки преведени откъси с информация, без грам авторски анализ или коментар не допринася с нищо за авторитета на блога, както и на блогъра, който стои зад този блог.

Всъщност, това може да го прави “всяко хлапе” (или всеки начинаещ блогър), при това със завидно постоянство и “успех”. Това обаче, поне в моите очи, не прави блога по-интересен, не е мотив за RSS абонамент, не е стимул да запомня името на блога и да влизам в него всеки ден.

Респективно, да се пускат непрекъснато подобен вид материали в социалните мрежи не е кой знае колко мъдър ход. Защо?

Ами защото малко по малко, ден след ден, съответният блог все едно казва на стотиците посетители на социалните мрежи “Вижте ме, не мога да измисля нищо сам и затова превеждам по 3-4 изречения оттук-оттам, колкото да имам повод да поставя пост в блога си и да го “метна” към социалните мрежи”.

Това за мен е лош начин за градене на авторитет. Или добър начин за загуба на авторитет, ако предпочитате. Да не говорим, че не е кой знае какъв удачен начин за генериране на трафик, който (както е известно) е с ужасно краткотраен ефект.

Не искам да ме разбирате погрешно – аз също ползвам за някои от блоговете си чужди материали от външни източници, но в голямата част от случаите постъпвам по следния (и според мен по-удачен) начин:

• Цитирам конкретен пасаж от чужд сайт или блог.
• Прилагам мой личен, авторски коментар, като се стремя той да бъде пропорционален по обем на цитирания пасаж.
• Позовавам се на личен опит във връзка с цитирания пасаж или правя сравнение или задавам един или повече въпроса за размисъл.
• Избягвам да поставям подобни статии в социалните мрежи, освен ако приносът ми към обогатяване на дискусията по повод на цитираната статия наистина не е съществен.
• Ако искам да насоча читателите към оригиналната статия, не го правя така, че първо да посетят сайта ми, а директно бих поставил линк към първоизточника, както си му е редът.

Това е моят подход и аз се чувствам комфортно с него. Не искам никого да поучавам, но да провокирам към размисъл бих могъл.

Ето защо, освен ако не искате бавно и трайно да съсипете репутацията си на блогър-експерт в определена област или да я замените с репутация на човек, който само “рециклира” чужди материали – не използвайте социалните мрежи с подобна цел.

А най-добре – не “пишете” (по-точната фраза е “не превеждайте”) рециклирани статии, поне не непрекъснато, една след друга.

Социалните мрежи ще ви свършат добра работа, но ако в тях поставяте най-доброто си съдържание, най-добрите си материали – онези, които ви изразяват най-удачно и които подчертават стойността на блога ви и вашата персонална стойност в очите на вашите читатели, приятели и фенове.