Защо се провалят блоговете?

Защо някои тематични блогове успяват, а други се провалят? Защо някои блогове се радват на добър трафик, RSS абонати и нелоша монетизация (о да, дори и в България!), а други блогове вегетират или умират?

Отговор на това дава Стив Павлина, познат с блога си за лично усъвършенстване StevePavlina.com:

…Повечето нови блогъри се отказват от блоговете си през първите 6 месеца. Интернет е пълен с изоставени блогове. Но 6 месеца е нищо време. Шест месеца отнема само да се покажеш в блогосферата.

…Не познавам много успешни блогъри, които са се втурнали в блогосферата без никакъв значим опит и да се справили добре. Повечето успешни блогъри притежават нещо, което лежи в биографията им и което ги е подготвило за техния блог-успех. Това може да е бивша тяхна работа, която им е помогнала да изградят добри работни навици и дисциплина.

Тези хора наистина не започват от нулата. Те притежават добри умения и доказана способност да създават стойност. Те са започнали да блогват, защото притежават нещо ценно за споделяне.

Линк към цялата статия.

Абсолютно споделям мнението на Стив Павлина и от много време насам наблюдавам същата тенденция в развитието на известен брой тематични български блогове. Започват с голямо желание, публикуват материали, правят опити за интегриране в блогосферата, приобщаване на читатели, по едно време дори поставят и рекламен код към една или друга рекламна програма, но… след известно време намалят темпото, а след още известно време дейността им практически замира.

По-долу ще откроя основните причини, поради които един тематичен блог не съумява да създаде по-широка читателска база, не успява да увеличи трафика и популярността си, не успява да генерира мотивиращ доход и в крайна сметка авторитетът на този блог започва да клони към нулата, както и личната мотивация на самия блогър. В тези случаи, обикновено следва блог-провал (или т.нар. “блог-смърт”).

Причините за провал на блоговете според мен са най-вече три:

1. Неправилна нагласа

• Нагласата е много важна, може би централна част в процеса по създаване, развитие и утвърждаване на един тематичен блог, както и на каквото и друго да е било.

От това с каква нагласа един блогър “влиза” в блог играта зависят няколко важни неща, като например целите на блога (и блогъра), мотивацията на блогъра, отдадеността му към това, което се захваща да прави, решимостта му за успех, качеството на блог-статиите, темпото на публикуване и т.н. и т.н.

Ако един нов блогър, който е решил да създава поредния “страхотен” блог в своята ниша е решил да започва с блоговете от чисто комерсиални мотиви, то това може да е пагубно за него, тъй като през първите 6 месеца, а твърде вероятно и дълъг период от време след това, той няма да съумява да генерира достатъчно приходи, които да оправдават влаганото от него време, нерви и усилия. Ето как, това ще е причина за демотивация, респективно сигурен блог-провал.

Ако един нов блогър е решил да се захваща с професионален блог просто защото е чул, че това е модерно, че “върви”, но не притежава достатъчно ясна представа какво точно очаква от блога си, защо ще го създава, какво иска да постигне и за какво време желае да стори това, то отново ще имаме проблем с мотивацията за блогване, с качеството на материалите, отдадеността към читателите на блога, липсата на ръст в RSS абонаментите и трафика, което предполага към блог-смърт в средносрочен период от време.

Ето защо, правилната нагласа е много важна за успех в тематичните блогове. Нагласата ще определи целите, стратегията, необходимите ресурси и всичко останало, което има важна връзка с успеха или неуспеха на един блог.

2. Липса на знания

• Не можеш да водиш тематичен блог, ако ти липсват знания по темата на блога ти или ако те са повърхностни и половинчати. Независимо как са придобити тези знания (чрез добро образование, чрез интензивен трудов опит и т.н.), те са много важна част от успеха на един блогър и неговия тематичен блог.

В България вече видях няколко блога, които си поставят цел да бъдат място за определени професионални теми, дискусии или обмяна на опит, но няма как да се получи, ако блогърите зад тези блогове не протежават задълбочени познания по темите, по които пишат. Читателите не са глупави и “надушват” отдалеч компетентността, респективно некомпетентността.

Дефицитът на знания не може да бъде компенсиран изцяло с изобилието от желание. Желанието да развиваш активна блог дейност е нещо чудесно, но тази енергия трябва да бъде по някакъв начин насочена, фокусирана и именно знанията позволяват това.

В противен случай, с едното голо желание и амбиция, щеше да е много лесно за много хора да създават и поддържат успешни блогове. Реалността обаче, за щастие или нещастие, е съвсем различна.

3. Липса на умения

• Уменията са различни от знанията и те се градят и развиват основно на база на емпиричния опит, опитите и грешките, в значителна степен благодарение на знанията и разбира се – резултатите, успехите!

Не е достатъчно да си опитвал, не е важно колко горчиви поуки си извлякъл, колко книги си разлистил и статии в колко сайта си прочел. Важно е какви реални успехи си постигнал на база на всичкия този опит, знания и прочетени книги, за да можеш да “проектираш” (разбирай “пренесеш”) тези успехи и уменията, които стоят зад тях именно в блога си, за да превърнеш и него в успешен.

Аз лично не вярвам в тезата, че е възможно да си успешен блогър, ако блогваш само на теория, т.е. ако не си постигнал резултати по темите, по които пишеш и по които проявяваш професионален интерес. Именно поради тази причина са ми изключително безинтересни (и нерядко блудкави) статиите на определени професионални теми в различни медии (без значение хартиени или интернет), тъй като те в големия си процент са съставени от журналисти, които имат само бегла представа за нещата, за които пишат, без да са тествали или изпробвали дори 5% от тях в собственото си ежедневие и трудов опит.

Естествено, не можеш, а и не е нужно да си опитвал, тествал и прилагал на практика абсолютно всичко, за което пишеш или коментираш в тематичния си блог. Тук на помощ идват добрите знания и уменията за анализ, дедукция и индукция, интерпретация, критика… Интуицията също играе много важна роля в това отношение, а тя, както е известно, се гради не на някакво мистериозно шесто чувство, а на опита.

И какво от това?

ОК, по-горе описах няколко важни според мен неща, които могат да предопределят успеха или неуспеха на един тематичен блог. И какво от това? Тоест, както следва да направите вие, читателите на тази статия, ако тепърва ви предстои да стартирате ваш собствен тематичен блог или дори вече сте сторили това наскоро?

Ето няколко въпроса, отговорите на които ще ви помогнат да се ориентирате дали изобщо да се захващате с блоговете и ако да – как да стартирате:

По отношение на нагласата:

• Защо искам да имам мой тематичен блог? За да стана известен? За да печеля пари? Защото е модерно? Защото искам да създам нещо качествено и стойностно? Защото искам да създам нещо по-добро от всичко, което съществува до момента? Друго?
• Какви ще са целите на блога ми за първите 3-4 месеца от съществуването му? А за първата година?
• Каква аудитория бих искал да чете блога ми? Мога ли да опиша с думи основните групи читатели, които ще проявят интерес към блога ми?
• Чувствам ли се истински уверен, че блогът, с който се захващам ще бъде успешен? На какво е базирана тази увереност, ако я има?
• Как ще преживея един евентуален блог-провал? Това по какъв начин ще се отрази на самочувствието ми, репутацията ми, имиджа ми?

По отношение на знанията:

• Знам ли достатъчно за темите, за които пиша? От къде произлизат тези мои знания? Достатъчно задълбочени ли са те?
• Каква е оценката на читателите ми за моите собствени знания? Какво споделят те в своите коментари или е-мейли?
• Ако ми липсват знания по темата на блога ми, откъде мога да ги придобия? Колко време ще ми отнеме това?
• Мога ли да спра временно обновяването на блога си, докато придобия повече знания, ако преценявам, че по-скоро се излагам, отколкото правя добро впечатление с материалите си към днешна дата?
• Цитират ли ме други блогове? Получавам ли покани за участие или със статии от медии? Читатели изявяват ли желание за контакт с мен, в лична среща, по телефон, по компютърен път?
• Какво е нивото ми на знания по темата на блога ми по шестобалната система от 2 до 6? (резултати под 4,50 ще са обезпокояващи)

По отношение на уменията:

• Давам ли си ясна сметка за какво пиша? Сблъсквал ли съм се с нещата, за които пиша в блога си в практиката? Кога и в каква степен?
• Доколко богат и стойностен е практическият ми опит? Какви са моите истински успехи в реалния живот? Ще звучи ли гласът ми гордо и уверено, ако трябва да изрека на глас тези успехи пред непознати хора?
• Какво пише в страницата “За мен” в блога ми? Присъстват ли там достатъчно доказателства, че съм наясно по темите, за които пиша? Читателите ми дали виждат стойност в тези доказателства?
• Ако се обърна с молба за препоръка към друг блогър, който не ме познава, но който има професионално поддържан блог в същата ниша, той ще каже даде ли добра оценка за работата ми?
• Препоръчват ли ме читателите на свои познати? Тези препоръки спонтанни и непредизвикани ли са?

Всички тези въпроси би било добре да си зададем още следващия път, когато през главата ни мине мисълта да стартираме тематичен блог на определена тема (или група от под-теми, ако ще навлизаме в по-широка ниша), а ако вече сме стартирали блога си, нека си отговорим отново – честно и открито, пред самите себе си. От степента, в която сме в състояние обективно да преценим силните и слабите си страни ще зависи и успеха или провала на блога ни.

За предпочитане е самите ние да сме наясно къде “стоим” по отношение на нагласата, знанията и уменията си, които ще “претворяваме” в дела в блога си, защото, ако не ни достигат знания и умения, но настояваме обезателно да развиваме тематичен блог, заблуждавайки се, че това е лесна работа, читателите сами ще ни докажат дали сме взели правилно решение, просто като не посещават блога ни.

Снимка: Sxc.hu.