Днес Огнян Младенов публикува чудесен материал, който анализира RSS употребата на статии от блогове или сайтове, които са под Creative Commons лиценз.
Оставих коментар в блога на Огнян, но тъй като стана доста дълъг, реших да го обособя като статия тук, за да се прочете от още хора.
Коментарът ми бе провокиран от следния цитат в статията на Огнян Младенов:
И още един нюанс – кофти впечатление прави използването на произведения, чийто автор е посочил nc или non-commercial клаузата, а вие ползвате това произведение на сайт, където се тръкалят реклами.
Рекламата – поне тази в явен вид – си е чиста проба комерсиална употреба. Пускайки Google Ads или каквото и да е друго подобно вие казвате, че възнамерявате да спечелите нещичко от този сайт.
Може да са смешни жълти стотинки, но принципно това е комерсиална цел и автора не би искал да ви помага в това начинание.
Моят коментар бе на този цитат бе (публикувам го тук, защото стана много дълъг и си струва да се обособи като отделна малка статия):
Oggin, чудесна тема!!!
Искам да взема отношение към първата част на статията ти, и по-скоро към цитирания от теб текст с мнението за употребата на CC статии в блогове с реклами от типа на Google Adsense.
Никъде досега не съм прочел изрично, че CC лицензът забранява употребата на статии в блогове с реклами. Под комерсиална цел обичайно законите разбират “продажба”, т.е. ако човек иска да продава статии под CC лиценз, това безусловно е забранено.
“Комерсиална цел” е също да взема например 10 CC статии и да сглобя с тях книга, която да продавам. Или да използвам CC статии в мой семинар, от който ще спечеля пари. Това е пряка продажба на труда на автора и е напълно нормално CC да не я позволява, както и законите за авторското право не го позволяват, също.
Но поне аз, до този момент никога не съм срещал официално тълкуване дали реклама в блог е комерсиална цел. Да, вярно е, че ако един блог има реклами, по презумпция се смята, че блогът печели, но той не печели от продажбата на произведението, обект на CC лиценз, не и пряко. Косвено (ако има кликове) – Божа работа.
Ще се радвам много, ако някой по-компетентен от мен в CC въпросите ме насочи към текста, който да забранява употребата на CC лиценз в сайт с реклами.
А ето и моята практика – винаги (с минимален брой изключения, които са частни или по-особени случаи), когато искам да публикувам статия на външен автор (чуждестранен), който я е лицензирал с CC лиценз, аз се обръщам към него за писмено разрешение. Авторът посещава блога ми, чудесно вижда рекламите в него (а те са немалко – и Адсенс, и банери) и резултатът е че… НИКОГА досега не съм се сблъскал с отказ!
След като самите автори, които лицензират произведенията си под CC лиценз не виждат проблем за своите статии с рекламите на Google Adsense в моя блог, за мен това е много точен барометър за какво става дума в CC лиценза, кое е комерсиална цел и кое – не.
Но съм наясно, че ако се обърна към авторите с CC лиценз и им кажа – “Хора, хайде дайте 5-6 материала, аз ще си сглобя една електронна книга или семинар и ще си продавам, нали ги давате свободно под CC, какво толкова…” – хората веднага ще поискат справедливо възнаграждение.
Или, в резюме, важна е дефиницията за “комерсиална цел”. Личният ми практически опит и контактите с много известни блогъри по света еднозначно показва, поне до днес, какво точно е комерсиална цел и какво – не.
А ако наистина има текст, дефиниращ комерсиална цел и някой може да даде линк към него – ще съм благодарен. Самите лицензи и преводите им на български не указват еднозначно какво е “комерсиална цел”.
Ако на вас са ви известни линкове към официални източници, които еднозначно дефинират какво точно е комерсиална цел в Creative Commons и какво – не, моля насочете ме, защото в този случай аз също ще си помисля дали да не премина под Creative Commons. Не обещавам, че ще го направя, но поне ще си помисля.
А дотогава смятам да ценя труда си и всички мои материали ще са с “Почти всички права запазени“ лиценз, който е нещо като моя запазена марка (включва права върху текста, но не и върху снимките в случая, защото снимам малко и по-скоро ползвам чужди снимки срещу признание с активен линк). 
И подобно на Creative Commons, ще давам разрешение за препечатване и препубликуване, но само срещу някаква поносима форма на насрещен жест – материален или нематериален.
Иначе няма оправия с RSS агрегаторите и по-лошото – с недобронамерените хора, които се възползват от съдържанието на един блог или сайт, като монетизират чрез директна продажба на произведенията на авторите, без каквито и да е било разрешения или отдаване на признание.
Харесвате ли това, което четете тук? Абонирайте се с 
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Майк Рам 09.01.08 в 23:01
Договорът СС обяснява какво може да се прави без да се пита автора. Т.е. ако е заложена клаузата за използване с некомерсиална цел, значи, че ако няма никакво съмнение за комерсиалност, т.е. нямаш реклами или други приходи от използването на този материал, можеш да го използваш без да питаш автора. Той вече на практика е дал разрешение за използването на своето произведение по този начин.
Ако имаш съмнения, че можеш да нарушиш този договор, можеш да го попиташ и да поискаш разрешение, както правиш ти. В самия договор на български език е казано: “Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.”
Същото се отнася и за традиционните авторски права. В законите за авторските права е казано какво можеш да ползваш без разрешение. Ако искаш нещо повече – просто трябва да получиш съответното разрешение от автора. СС не е различен като смисъл. Единствената разлика е, че правата за ползване без наличието на специално разрешение, са малко по-широки, което е по-добро за обикновения потребител.
Исках да напиша този коментар в блога на Oggin, но в момента нещо е недостъпен. Надявам се, че ще го прочете тук.
Тодор Христов 10.01.08 в 00:01
Майк, това което казваш е така за принципите на Creative Commons, но моите аргументи са, че клаузата Non-Commercial не се отнася за сайтове с реклами, предид факта, че това не е указано изрично в лиценза, както и най-вече защото CC произведението не се продава – то продължава да се споделя свободно, безплатно, каквато е волята на автора му, и всеки може да прочете статията на автора, без пари, без да заплаща, за да прочете.
Ако обаче потребителят трябваше да заплати, за да прочете една CC статия, публикувана на друго място, това вече е комерсиално нейно използване.
Това е и причината защо в един вестник не върви да се помести статия под CC лиценз с клауза Non-Commercial – не защото вестникът има реклами, а защото вестникът се продава срещу пари, т.е. за да прочетеш статията, ти като читател, трябва да си я купиш.
Изобщо, за мен този въпрос е много спорен и ще отправя питане, ако намеря към кого. Не че ме касае пряко в работата ми в момента, но бих искал да знам как точно стоят нещата, за в бъдеще.
Спас Колев 11.01.08 в 18:01
То си е казано: …in any manner that is primarily intended for or directed toward commercial advantage or private monetary compensation.
“Primarily” изглежда е оставено на преценката на съда.
Тодор Христов 27.10.08 в 18:10
Ето, че снимки под Creative Commons лиценз могат да се използват в блогове, в които има реклами.
Както и допусках, това “Некомерсиална цел” касае най-вече пряката монетизация на защитеното с CC лизенц произведение, т.е. продажбата му. Разбира се, има и нюанси, но информацията, изнесена в Google Blogoscoped считам за достатъчно внасяща яснота.
Г.Борисов 25.11.09 в 15:11
А аз да попитам, знаете ли дали има някъде регистър на блогове и сайтове, чиито материали са лицензирани под cc? Много хора според мен забравят да посочат точният лиценз, а нямат нищо против, даже биха се радвали да споделят съдържанието си с други хора, или те да го ползват. Виждате само, че е малко по-различно от споделяне в социалка