Снимка: Sxc.hu

Мислех да публикувам тази статия на 1 Април, но си казах, че не мога да оставя за толкова дълго в архива безценните съвети, които ще прочетете по-долу. В същото време, още в началото искам да направя няколко уточнения във връзка с темата на статията – “Как най-лесно и бързо да създадете посещаван личен блог?“:

• Аз нямам личен блог, т.е. тази статия е чисто теоретична. Ако това е достатъчна причина за вас да преустановите четенето по-надолу – добре.
• Днес съм в настроение за подобни статии, по принцип не пиша в този стил.
• Ако случайно повярвате и приложите някои от съветите ми, нека това е изцяло на ваша отговорност.

Предупредени сте! 🙂

А сега, да се върнем на същината на въпроса “Как най-лесно и бързо да създадете посещаван личен блог?”

Ето как:

1. Оплаквайте се.

Да, оплаквайте се. Оплаквайте се възможно по-често. Оплаквайте се за всичко.

Под “оплакване” имам предвид оплакване. Оплаквайте се, критикувайте, громете чуждите грешки и несправедливостите в живота. Колкото повече и по-често се оплаквате, толкова е по-голям шансът блогът ви да привлече читатели, които също обичат да се оплакват и критикуват.

Такива читатели винаги има и те съвсем не са малко. Българите обичаме да се оплакваме, да критикуваме, просто не търпим неправдата, особено на маса, но вече и пред компютъра. Тези народопсихологически особености би следвало да ви гарантират стабилен трафик и лоялна аудитория.

Когато се оплаквате, никога не посочвайте решение на проблема. Това не е работа на личния ви блог, нека други да мислят за конструктивните неща. Пък и отдавна е ясно, че безплатните съвети не се оценяват – не е нужно да се стараете да давате такива.

И още – когато се оплаквате, постарайте се да звучите компетентно. Може и да не разбирате в дълбочина от темата, за която се оплаквате, но важното е да изглеждате компетентни. Компетентността е ключ към авторитета, а авторитетът е ключ към популярността ви като блогър.

2. Дръжте се като мъж. Дори ако сте жена.

Да, правилно – дръжте се възможно най-мъжки в блога си. Говорете авторитетно, дори сурово. Критикувайте смело, цветущо, с размах. Изобличавайте несправедливостите в живота, особено когато те се изразяват в неща като отоплението в автобусите, в които се возите или нишестето в киселото мляко, което ядете всеки ден.

Дори ако сте жена, дръжте се мъжки. Не пропускайте да пуснете някоя псувня, нека звучи искрено и разкрепостено. Стремете се да придадете възможно по-решителен облик на вашите статии и анализи, нека звучат като присъда от последна инстанция.

И, разбира се, не забравяйте да се оплаквате непрекъснато.

3. Насочвайте с линкове към други блогове, само ако в тях също се оплакват и се държат мъжки.

Това е много важно. За да ви забележат, за да направите впечатление, трябва да пускате линкове към блогъри като вас. Много, много линкове. Затова, не скъпете линковете, използвайте ги винаги, когато някъде в нет-а откриете сродна душа, която се оплаква от нещо и се държи мъжки.

Когато насочвате с линкове, представяйте нещата така, все едно блогърът, към който насочвате читателите си е ваш близък приятел. Използвайте задължително малки имена – това не е фамилиарност, а колегиалност.

Например: “Както пише Иванчо в последната си статия “Не на дизела…”

Като пускате линкове, не забравяйте да се оплаквате. Както и да се държите мъжки.

4. Бъдете анонимни

Анонимността е една от големите привилегии на интернет. Можете да си пишете за каквото си искате и ако никой не ви знае кой сте, що сте, нищо не рискувате.

Особено, ако искате да поддържате личен блог, анонимността може да ви свърши чудесна работа. Има толкова много блогъри в България, които се оплакват от какво ли не и се държат ужасно мъжествено, но са анонимни.

Нека това не ви притеснява, а напротив, да ви насърчава! Анонимността ще е лекарството, което ще отключи неподозираните ваши заложби да се оплаквате за всичко, за което се сещате. При това по мъжки.

Нека разгледаме този въпрос от друг ъгъл, за да го изчистим докрай.

Не е проблем в личния си блог да кажете името си. Ако то не говори нищо на другите, ако нямате никакви значими постижения в живота си, ако не сте известни с нищо никому, ако не знаете или не умеете кой знае какво, ако нямате никакъв житейски опит, името ви няма да означава нищо за читателите ви, т.е. отново ще сте анонимни.

Това би следвало да е идеален вариант за вас. Хем не сте анонимни, хем сте никой. Ще се учудите да разберете колко много лични блогове процедират именно по този начин и се ползват с добър успех.

5. Не пишете само за една тема.

Личният ви блог ще бъде скучен, ако пишете само за една тема, още повече че вече се уточнихме да се оплаквате непрекъснато, не просто да пишете за нещо.

Ето защо, използвайте богат арсенал от теми, за които да се оплаквате. Ето няколко актуални, вечно зелени теми за оплакване:

• Политика
• Екология
• Образование
• Социални неправди
• Нехайство на държавата
• Лоши блогъри, които ви дразнят

Впрегнете въображението си и съвсем скоро ще откриете, че съществуват десетки други възможности за оплаквания. Възползвайте се от тях.

6. Апелирайте към дарения.

Даренията са специална тема, която вероятно ще прикове вниманието ви. Ако търсите лесен и бърз начин да създадете интерес към блога си, апелирайте към дарения.

Можете дори да сложите банери или линкове към различни организации, които набират дарения. Не е задължително самите вие да дарявате каквото и да е било. По-важното е другите да знаят и мислят за вас, че подкрепяте даренията.

Ако не поставите призив за дарения на личния си блог, ще рискувате да създадете впечатлението, че сте против даренията. Не че трябва да ви пука особено, ако спазите правилото да сте анонимни, и все пак за блога ви би било добре да покажете малко социална ангажираност.

Не забравяйте да продължавате да се оплаквате – срещу държавата, срещу хората, които нямат банери или линкове за дарения на блоговете си и т.н. И се дръжте мъжки.

7. Активно коментирайте в чужди блогове.

Като казвам “коментирайте”, имам предвид да се оплаквате и критикувате. Няма смисъл да си губите времето в чужди блогове, ако не е по повод оплакванията, критики и значими “анти” (най-често) или “про” (по-рядко) каузи, на които сте се посветили.

Не се опасявайте, че с изявите си с коментари в чужди блогове могат да ви сметнат за пенкилер. Нищо подобно! Коментарите в чужди блогове ще подсилят имиджа ви на суров, но справедлив човек, който знае за какво говори и е наясно с нещата.

8. Плувайте по течението, не срещу него.

Преценете внимателно накъде духа вятъра в блогосферата. Ориентирайте се към по-голямата група блогъри, като мислите точно като тях. Изразявайте солидарността си към групата чрез много линкове и коментари в блоговете на тези хора.

Съответно, показвайте презрението си към блогъри, които не се вписват в групата. Игнорирайте ги или не пропускайте да ги сразите с остроумен коментар. Добра идея е да коментирате някои от тези “странни” блогъри по ICQ с колегите си от групата.

В противен случай рискувате да ви игнорират, да не пускат линкове към вас, да не ви поставят в блогрола. А не дай си Боже, може и някой пиперлив коментар да получите в блога си. Мъжки коментар!

Ето защо, ако искате посещаван личен блог (който ще се посещава основно от други блогъри с лични блогове, като вас) – внимавайте дали плувате по течението или срещу него. По-доброто е да плувате по течението – няма начин вие да сте прав за нещо, а всички други да грешат, нали?

9. Работете под Creative Commons.

Това е просто задължително! Ако не сте под Creative Commons, това е черна точка за вас като блогър с личен блог. Все едно плувате срещу течението. А както стана ясно по-горе, да се плува срещу течението не е добра идея за вашия посещаван блог.

Криейтив Комънс лицензът ще покаже ясно на всички ваши читатели, които имат блогове, че сте широко скроена личност. На обикновените читатели на блога ви (които нямат блог) буквите “CC” нищо няма да говорят, най-вероятно.

Това, че публикувате материалите си под Creative Commons не означава, че някой ще иска да ги публикува. Именно в това е уловката. Уж давате разрешение да публикуват свободно вашите статии, пък никой не изявява желание да ги публикува.

По този начин вие печелите двойно – от една страна демонстрирате, че сте напредничав блогър с модерно мислене, защото използвате Creative Commons, а от друга страна не ви се налага да откривате съдържанието си на други места в интернет. Тоест, нямате проблеми с дублираното съдържание, не че трябва да ви интересува това.

10. Да не ви пука за техническата страна на нещата.

Вие имате за цел да поддържате личен блог, така че изобщо не бива да ви пука за техническата страна на блоговете.

По-специално, не се интересувайте дали темата (дизайна) на блога ви е приветлива, дали шрифта се чете с лекота, дали снимките, които ползвате са атрактивни, дали има форма за контакт с вас, дали имате добра навигация и т.н.

Всичко това са ненужни подробности, които само ще ви разсейват по пътя ви в изграждане на посещаван личен блог. В личния ви блог основното сте вие, вашето его, вашите велики идеи и коментари, останалото е само част от пейзажа.

11. Не на монетизацията!

За да сте истински актуални като блогър с личен блог, показвайте категоричното си отрицателно отношение към всеки колега-блогър, който е сложил Адсенс или други реклами на страниците си.

За вас като отявлен блогър с личен блог не е тайна, че парите развращават. Колкото повече пари – толкова повече разврат. А вие сте против това, нали? Не се замисляйте, трябва да сте против! Против колкото повече неща сте в блога си, толкова по-успешен ще е той.

За вас като честен блогър трябва да е ясно, че парите могат да променят трезвата ви преценка за нещата около вас, за нещата, за които пишете и по които страдате. Искате един пример? Добре.

Например, не е възможно да публикувате банер на рекламодател в блога ви, защото още утре може да се окаже, че собственикът на този банер е застрелял вълк някъде в Балкана. Или е извършил някаква друга простотия. Как ще пишете за това в блога си, ако вече сте взели парите на човека?

Сами виждате, че парите само ще замъглят бързата ви мисъл и ще притъпят острото ви перо. Не се подмамвайте да слагате реклами, нека те лежат на съвестта на онези безчувствени мошеници – уебмастърите и SEO специалистите.

В резюме

Всичко, което написах за личните блогове по-горе би могло да се приложи с голяма лекота. Истината е, че съветите от по-горе вече се прилагат в една или друга степен, при това от изумителен процент блогъри.

Вероятно ще има хора, които няма да се съгласят с мен и ще кажат, че има по-удачни начини за създаване на посещаван личен блог – чрез съзнателен стремеж към уникалност и конструктивност. Това са хора, които плуват срещу течението, или по-точно казано – те сами създават свои течения. Дали и вие искате да сте като тях оставям да прецените сами. Въпрос на вкус.

Ако все пак решите, че не искате да сте различни и конструктивни и че написаните по-горе съвети са точно това, което ви е нужно – успех!

Моля, не ми благодарете и не ме търсете за повече насоки. Все пак, дадох ви цели 11 безплатни идеи, а не на последно място, отговорността за развитието на личния ви блог е изцяло ваша.

Още по темата

Ето още няколко материала, които може би ще обогатят представата ви за нещата, освен ако не я объркат:

• 11 съвета за успешен личен блог
• Да избягаш от стадото
• Стадото