Ангел Грънчаров е български блогър, който не се нуждае от представяне. Известен е с активното си и безкомпромисно писане, както и с размишленията си за политиката, обществото и живота изобщо.
Не падам от луната и знам добре, че Ангел Грънчаров има недоброжелатели сред читателите на блога си, както и хора, които просто не са му фенове. Това може да се види ясно в коментарите на някои негови статии.
И точно това ме провокира да се свържа с него и да го поканя да даде интервю за Alabala.org – защото мен ме вълнуват по-ярките, ако щете – по-спорни (за някои хора) личности, които провокират останалите да ги коментират и говорят за тях.
Но най-вече, интересно ми бе друго – как се справя човек като Ангел Грънчаров с блоговете си, със софтуера, с който работи, какви са трудностите, какви са плановете му за бъдещето – все въпроси, които всеки един човек, който няма блог, но иска да има вероятно си задава. Особено, ако не е със специфично техническо образование или подготовка.
И така… По-долу ще видите отговорите на 12 мои въпроса към Ангел Грънчаров, свързани с неговите блогове. Надявам се, че поне един човек, който няма блог, но прочете това интервю, ще се окуражи да опита с блоговете. Не е трудно, не е невъзможно.
Въпрос #1: Г-н Грънчаров, моля представете се накратко и кажете кои са Вашите блогове.
Отговор: Казвам се Ангел Грънчаров, на 48 години съм, професия: преподавател по философия. Живея в Пловдив.
Имам няколко блога:
- http://angeligdb.wordpress.com
- http://psyy.wordpress.com/
- http://aig-humanus.blogspot.com/
- http://aigg.wordpress.com/
Поддържам най-вече първия и третия, за другите два не ми остава време засега, но имам идеи за бъдещето им.
Въпрос #2: Как решихте да имате блог? Преди колко време стартирахте?
Отговор: Аз отдавна имах желание да си създам свой сайт, свое издание, в което да популяризирам книгите си, възгледите си, да провокирам размисъл и дискусии.
Ползвам интернет от 1999г. Нямам никакви особени умения на програмист и пр., поради което, разбира се, не ми беше по силите да си създам свой сайт. Пишех и участвах в разни дискусии главно по форумите.
Едва миналата година, през октомври месец, попаднах на няколко блога, разгледах ги, и в един момент почнах да опитвам да си създам свой блог. Успях да го постигна чрез WordPress.com.
Въпрос #3: Какви са целите на Вашите блогове в момента?
Отговор: Аз съм човек, за когото писането е нещо като “занаят”. Или пък съм “писател”. Написал съм и съм издал до момента 11 книги, имам много публицистични и аналитични статии, отпечатани в най-различни вестници.
Ето защо, за мен блогът е една “трибуна”, в която мога да изразявам своите позиции по най-различни проблеми: психологически, философски, човешки, политически, глобални и пр.
Девизът на моя блог HUMANUS: блогът на философа Ангел Грънчаров е “Истината ни прави свободни”, което показва и моята цел: търсене на истината, която именно ще освободи човека. Ще го освободи от тежестта и бремето на предразсъдъците, на немисленето, на пороците, на самонадеяността, на кухата гордост, на различните маниакалности, например тази за непогрешимост, за “вечна правилност”, за “единствена нормалност” и пр.
Имам опит в психологическото консултиране, което е начин да се помага на хората с различни психични проблеми или задръжки. Много важна за мен цел е живото общуване с най-различни хора от целия свят, при което да влизаме в дискусии, заедно и с общи сили търсим истините, без които животът ни се оказва невъзможен.
Главна тема на моите философски търсения е тази за свободата, понеже, както е известно, свободата именно е същност на човека. Тя е и извор на човешкото достойнство.
Интернет дава една прекрасна възможност за обмяна на мисли, чувства, идеи, ценности, за въздействия между хората с оглед по-ефективно движение към една висока цел: създаване на демократично и граждански активно човешко общество у нас, в което хората взаимно уважават различията си, показват и гарантират свободата си, вървят по пътя към успеха на живота си…
Въпрос #4: През какви етапи преминахте лично Вие, за да се научите да работите с блог софтуера, който използвате в момента?
Отговор: Всъщност, оказа се, че да поддържа човек блог съвсем не е трудно.
На мен, примерно, никой не ми показа как стават някои работи, наложи ми се сам стъпка по стъпка да откривам как се прави това или онова. Всеки ден си правех някои свои малки открития, което е много вълнуващо. Почнах малко по малко да придавам по-красив външен вид на блога си, да го правя по-богат на информация, по-гъвкав, по-адаптивен към новостите.
Изобщо, на блога си отделях с увлечение поне 3-4 часа дневно, основното, разбира се, е писането, натрупването на информация (връзки към интересни сайтове и пр.).
Примерно, в един момент открих как мога да слагам снимки в статиите си, това много ми хареса, търсех всякакви подходящи снимки, прикачах ги, триех ги, но ето че възникна проблем: в един момент констатирах, че отреденото ми пространство от 50 МБ за безплатния блог застрашително започна да намалява. Явно това се дължеше на снимките, а аз не знаех, че те все пак се трупат на едно място, пък дори и да ги премахнеш от текста.
Това ме принуди да търся начини да облекча блога си, затова създадох друг блог, нарекох го “архив”, където да премествам по-добрите си статии. Това е крайно трудоемко, понеже аз всеки ден обикновено излизах в блога си с поне 2-3 статии, това са месеци наред!
И най-лошото беше, че колкото и да премествах от статиите си, свободното пространство в блога ми не се увеличаваше. Търсех всякакви начини да реша проблема, престанах изобщо да слагам снимки, но все не можех да открия къде са скрити ония файлове на прикачените по-рано стотици снимки.
И можете да се представите каква радост изживях, когато най-сетне намерих начин да освободя блога си от този баласт, да изхвърля излишните снимки!
Ето примерно едно премеждие, което е неизбежно, когато човек се занимава с нещо ново, и иска всичко да открие и постигне сам. Но този начин все пак е истинския…
Въпрос #5: Защо не използвате собствено име на блоговете си (например – Angeligdb.com) и собствен хостинг? Планирате ли подобна стъпка в бъдеще?
Отговор: Е, мислил съм си да направя това нещо, но то все пак изисква известни по-професионални умения, а аз, казах, съм човек, който няма особени амбиции в тази област.
Разбира се, добре е да преместя блога си на собствен хостинг, но пък в един момент се оказа, че блогът ми е много популярен, а аз не исках да загубя читателската си аудитория: едно преместване, разбира се, ще създаде проблем в тази насока.
И затова още отлагам една такава стъпка, която, струва ми се, е наложителна, и все някога ще се реша на нея.
Засега се задоволявам с полумерки, примерно като свързах един блог с друг (http://aig-humanus.blogspot.com/), а причината за тази маневра беше, че в WordPress.com човек не може да си постави рекламите на Гугъл. А в един момент разбрах, че не е зле човек да се опита и да печели нещо с блога си, след като му отделя толкова време, усилия, грижи. Разбира се, до момента не съм преуспял в тази насока, но поне началото поставих по този необичаен и доста неефективен, впрочем, начин.
Въпрос #6: Ще споделите ли няколко цифри за блога Ви – дневна/месечна посещаемост, брой разгледани страници, брой коментари или друго?
Отговор: Да, няма проблеми, дневната посещаемост на основния ми блог е между 800-1500 посетители, месечна посещаемост 25-30 000, разбира се, имал съм периоди, в които съм достигал и 3000 дневна посещаемост.
Ето друга информация от блога си, копирам я:
Статистика
- Total Views: 269,654
- Best Day Ever: 3,166
и още:
Totals
- Posts: 832
- Comments: 5,675
- Тагове: 53
Въпрос #7: Вашият стил в писането на блог е известен с големия брой статии, които помествате ежедневно. Как успявате да намерите време за това, не Ви ли пречи блога за други Ваши дейности – служебни или лични? Възможно ли е да се постигне добър баланс в това отношение и ако да – как?
Отговор: Вижте, просто живеем в такова динамично все пак време, в което има маса проблеми, които ни вълнуват: и лични, човешки, психологически, обществени, глобални и пр. Аз наистина пиша много, но това не ми пречи, напротив: блогът много ме стимулира и дисциплинира.
Всеки ден, месеци наред, да пишеш различни статии, отзиви, антрефилета, коментари и пр., такъв един навик е нещо много положително за човека, който обича да пише и има какво да каже.
Затова блогът изобщо не ми пречи за другите мои дейности: например преподаването, с което си изкарвам хляба, бива много импулсирано от онова, което постигам в блога си.
Например мои статии от блога лягат в основата на мои лекции наживо пред младите. Аз направих така, че синхронизирах и обединих работата в блога си с моите други задължения и насоки на работа: примерно това, което пиша, да речем, някаква книга, го публикувам в блога, а пък след това, вече след като съм видял читателските реакции, правя някакви корекции. И в края на краищата, си издавам книгата в книжен вариант.
Ето, за тази година откакто имам блог написах и издадох нова книга, именно книгата БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, която най-напред беше публикувана като поредица статии в блога.
Просто блогът ми се е превърнал в място или пространство за всякакви експерименти, за преработване (осмисляне) на всякаква информация, за творчески иновации и пр.
Въпрос #8: Забелязах, че в блога Ви има реклами на Google Adsense. Сериозно ли планирате да се развивате в тази област (т.е. в областта на приходите от реклама чрез блог) или по-скоро експериментирате?
Отговор: Аз казах, че опитах, за да видя какво ще се получи. Приходите са символични, но имам усещането, че това нещо има бъдеще.
Чувам, че в някои страни има блогъри, които се прехранват с блоговете си. Открит съм към всякакви експерименти в тази област, но ми е трудно, много неща сам трудно мога да открия, а пък открих, че т.н. блогъри (по-скоро една част от тях) не са склонни да споделят опита си, имам чувството, че крият тайните си. Както и в “големия живот” и тук има всякакви хора, така че нищо не ме учудва.
Ето, примерно Вас, бих ви попитал нещо, ще се радвам ако ми помогнете със съвети именно в тази насока (“монетаризиране” на блога).
(Тодор Христов: Можете да питате по всяко време, аз затова и поддържам Alabala.org – за да споделям наученото, колкото и малко да е то в сравнение с познанията на други хора).
Но има доста неотзивчиви хора, струва ми се, че това е нашенска доста подличка черта от националната ни психология: опази боже да помогнеш някому, който прави нещо смислено, по-добре е да му попречиш, да му завиждаш най-злобно, а пък най-добре е направо да го съсипеш и унищожиш…
Въпрос #9: Какво трябва да знае един начинаещ блогър, който до този момент не е имал блог?
Отговор: Вече, представете си, ми се наложи да насърчавам мои колеги (философи и психолози) в тази област, да им обяснявам как се прави блог, да им показвам някои предимства на тази нова и перспективна форма на общуване.
Разбира се, трудно е да се дават общи съвети, всичко зависи от това какво точно иска и търси даден човек, какви цели си поставя, всичко тук е индивидуално.
Но все пак мога да кажа, че е особено важно човек да е открит към нововъведенията, да обича експериментите, да остави глупавите страхове, че това е “невъзможно” или пък че “аз така не мога” и пр.
Невъзможни неща няма, стига човек силно да поиска нещо, непременно ще го постигне. Интернет наистина е свобода, е пространство на свободата, и хората, които обичат свободата, които държат на свободата си, могат да намерят голямо поле за своята личностна и професионална изява примерно чрез създаването на свой собствен блог.
Блогът може да обогати неимоверно живота на един човек, да му придаде цел и посока, особено пък за хората, които имат творческо дарование или наклонности, за тях е задължително едно такова модерно поле на изява.
Разбира се, човек трябва да е наясно с това какво най-много умее, какво обича, да е наясно и със самия себе си, какво му е потребно, и в тази насока един блог може да подпомогне развитието и изявите на по-търсещите индивиди, които не се задоволяват само с това да водят едно сиво и безинтересно прозаично всекидневие.
Въпрос #10: Каква е Вашата оценка за състоянието на българската блогосфера в момента? Какви са перспективите?
Отговор: Това е една от моите изследователски теми, много съм писал по тези въпроси в блога си, водя нескончаеми дискусии с представители на т.н. блогърска общност по всякакви, най-вече по съвсем принципни въпроси.
Превърнал съм се едва ли не в някаква най-своенравна “черна овца”, която мнозинството изобщо не иска да припознае като “образцова част от стадото”. Но аз, бидейки философ, съм свикнал с такова неприемане, то е неизбежен риск на професията. Ако един философ бива приет с овации от публиката, бъдете сигурни, че той съвсем не струва като философ.
Аз съвсем не се боя от дискусиите, обичам ги прекалено, споровете са единствения път към истината. Затова за мен “градивните конфликти” и изследователските провокации от моя страна към немислещото инертно мнозинство са необходими като въздуха, който дишаме.
Оня пък, който се интересува от позициите ми, може да се зачете в отделните статии, посветени на нравствената атмосфера в блогърската общност, има много статии, разглеждащи различни казуси, и то все около този значим проблем.
Това, че блогърската общност, особено пък нейният “елит”, общо взето най-упорито мълчи по поставяните от мен проблеми, съвсем не ме смущава, това е нормално и само ми показва, че си струват усилията: те ще доведат до приближаване на мига, в който тази общност ще се опита да прочисти задушната атмосфера около себе си, която аз обичам да сравнявам с излъчванията на едно кротко смърдящо блато.
Най-новото, което провеждам в момента като експеримент е провокационният ми въпрос за това “Съществува ли блогърска… мафия?”, които доста силно възбуди и разбуни духовете.
Така и трябва, аз не претендирам, че съм “оракул” или “последна инстанция на истината”, моята мисия е да създавам предпоставките повече хора да се замислят, дори емоционално да се ангажират с дадени, и то доста сериозни, проблеми.
Никога не трябва да вярваме на ония, които казват: “Какво пък толкова, всичко си е ОК, не се налага да мислим и да разговаряме, ние сме си добри, ние сме си най-образцови, ние сме си “най-велики”?!”.
За съжаление обаче тази атмосфера на немислене е типична за отношенията и “настроението на духовете” в нашата така самовлюбената в своята изключителност блогърска общност.
Въпрос #11: Какво спечелихте от това, че имате блог? Можете ли да откроите няколко характерни групи „печалба” (монетарни или немонетарни), която сте генерирали с Вашия блог през последната година?
Отговор: Спечелих много приятели. Спечелих доста победи в жестоката битка с простотията, с надутата грандомания, с политическия нихилизъм, с престъпното лековерие, което поверява съдбините ни на мутри и комуноиди, с “простолюдната-чалга-и-мутренска” психология, с лицемерието, с наглостта, с безпринципността, с аморализма в цялата му многоликост и пр.
Блогът ми постигна предни места в най-различни класации на блоговете от българската блогосфера. Разбира се, подложен бях и на остракизъм: моят блог е единственият активен блог, който по най-мръснишки начин беше изваден от най-известните блогагрегатори: на в-к ДНЕВНИК и на в-к КАПИТАЛ.
Имам предвид, че не ми беше дадено никакво обяснение: каза ми се, че просто съм бил… “льош, много льош…”. Това, простете, е тъпо. Но то за мен е и своеобразен комплимент.
А иначе, в заключение, ще кажа, понеже питате и за това, че никакви пари не спечелих, но пък те нямат особено значение за един философ, който, подобно на Сократ, е свикнал с безпаричието…
Въпрос #12: Какви са плановете за развитието на блоговете ви в бъдеще? До къде смятате, че сте стигнат през 2024 г. например? Планирате ли отварянето на нови блогове и ако да – в какви области?
Отговор: Не, засега не планирам създаване на нови блогове, просто не виждам потребност. Човек като мен, всъщност, може да поддържа само максимум два блога, а най-добре един, но по-разнообразен и богат.
А като перспектива си мечтая да си направя аудио блог, учебен аудио-видео блог, сиреч да си създам нещо като “свободен виртуален университет”.
Знам ли, очакват ни невероятни чудеса и постижения в технологиите, и всяко ново нещо, стига да е полезно, може да бъде използвано и в моята специфична духовна област.
Харесвате ли това, което четете тук? Абонирайте се с 
{ 3 trackbacks }
{ 10 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Ангел Грънчаров 07.11.07 в 12:11
Благодаря, че удържахте на думата си и публикувахте интервюто! А ето и моя отзив по този повод, дългичък е, та давам линк: Да си част от великото царство на автентичната свобода – интернет – е най-вдъхновяващото! Дано не ме обвините че се саморекламирам, дано не ме и прокълнете за това, че съм го направил, но аз, наивникът, си мисля, че интернет е мрежа, крепяща се на най-различни връзки, които се дават за удобство на ползвателя. Дано не бъркам нещо, знам ли, наистина съм профан в тази област…
Тодор Христов 07.11.07 в 13:11
Но разбира се, как да не си удържа на думата – та нали поканата бе от мен?
За саморекламата – аз нямам против този линк, който поставяте, тъй като той е в пряка връзка с темата (а темата днес сте Вие) – това не е самореклама или спам.
Надявам се нови и нови блогъри в България да придобият кураж и след изнесените от Вас данни за блога Ви, и след други подобни интервюта и материали и в Alabala.org, и в други сайтове и блогове, в крайна сметка да се решат и да поставят основите на своите блогове.
Ангел Грънчаров 07.11.07 в 14:11
Понеже може и други хора да се интересуват, да си задам въпроса, ма който става дума в интервюто. Аз четох Вашите статии за “монетаризирането” на блогове, за рекламите на Гугъл, ето, и аз си ги сложих, но при мен специално нещата са съвсем… “умрели”: за четири месеца имам приход от цели… 7.00 долара! Седем словом, няма грешка! Това не е нормално, явно нещо съм сбъркал, няма как иначе да е? Вие как мислите, на какво ли може да се дължи това. Нали знаете къде се намират при мен рекламите, бихте ли видяли и да ми дадете съвет ако не ви затруднява? Ще Ви бъда много признателен ако откриете и ми кажете в какво е проблемът…
Тодор Христов 07.11.07 в 15:11
Да, благодаря за този въпрос, той със сигурност вълнува и други хора.
От моите наблюдения до този момент, мога да откроя няколко групи причини за ниската монетизация чрез Google Adsense:
1. Трафикът към блога
Ако трафикът е слаб, т.е. няма много посетители в един блог, приходите от Adsense при равни други условия ще са ниски. Обичайно, колкото по-висок е трафикът, толкова по-висок е шансът да се кликне върху реклама.
2. Аудиторията на блога
Има определени групи читатели, които не са склонни да кликват върху реклами. Читателите на Alabala.org са едни от тях, например.
Това са най-вече хора, които имат т.нар. “слепота” към рекламите, повечето сами имат реклами в сайтовете и блоговете си и не кликват често с мишката върху реклами в други блогове (както и не кликат върху собствените си реклами, разбира се).
3. Разположението, размерите и цветовото оформление на рекламите
Това също има огромно значение. Например, колкото по-нагоре в екрана са разположени рекламите, толкова по-голяма е статистическата вероятност да бъдат забелязани от читателите, респективно някоя от тях да им направи по-сериозно впечатление и да бъде кликната.
Цветовете също – ако цветовете се маскират съобразно обичайните цветове на блога (т.нар. “блендиране” на реклами) – обикновено това дава добри резултати, иначе рекламите ярко контрастират със останалото съдържание на блога и хората ги избягват, защото виждат в тях именно реклама (кой обича рекламата?). Но… и тук винаги има изключения точно в обратната посока и е добре да се експериментира – няма универсално правило кой цвят е най-добър.
Размерите на рекламите са също много важен момент. Самите Google препоръчват да се изпозлват повече рекламни носители 336×280 пиксела, 160×600, 300×250, но и тук е въпрос на експерименти, за да се види в конкретния блог кое “върви” най-добре.
Т.нар. Link Units също помагат – могат да се поставят в тясно хоризонтално пространство, например възможно най-горе в текста на статията, за по-добри резултати.
4. Контекстуалност на рекламата
И това е важен момент. Да речем, имате посещаван блог за политика, но ви излизат реклами на фирми за имоти или щори или курс за английски език.
Или, темата на блога не е свързана с рекламите, които автоматично се изобразяват от Google. Няма какво да направите в това отношение, но това е лошо за вас, защото читателите на блога ви по-рядко ще се интересуват от английски език или щори – те са при вас, за да четат за политика, философия или др.
Във вашия конкретен случай, не мога да дам прекалено много конкретни съвети, защото трябва да се експериментира, определено, но все пак:
1. Поставете рекламите в по-видими части на екрана – възможно по-нагоре.
2. Поставете малко повече рекламни площадки, ако търсите монетизация – само с едно рекламно поле не е достатъчно. Това ще подразни някои Ваши читатели, имайте предвид!
3. Поиграйте си с цветовете и направете блендиране на рекламите, слейте ги с цвета на линковете, които са обичайно в блога Ви.
4. Поставете Link Unit с размери 720×15 или по-малкия Link Unit възможно най-горе, под шапката на блога.
5. Имайте предвид, че нищо може да не се получи – може цветовете да са ОК, размерите да са оптималните, позициите им – добри – просто аудиторията Ви да не е предразположена за кликове върху реклами или да липсва контекстуалност между съдържанието на блога и рекламите, които се появяват.
Дано съм помогнал с нещо. Опитвайте различни варианти и се придържайте към нещата от по-горе (като някаква първоначална база) – и сам ще проверите кое работи най-добре.
На всеки вариант оставете достатъчно време, за да се уверите, че работи или не работи – например 1 седмица. Не бързайте да си вадите заключения само от 1 или 2 дни.
Ако се убедите, че въпреки различните експерименти няма значителни приходи – по-добре махнете рекламите, поне временно, докато не се появят повече рекламодатели или докато не стане цената на клик по-висока, за да имате повече основания да ги държите на блога си.
Дано съм бил полезен!
Ангел Грънчаров 07.11.07 в 15:11
Благодаря много, дадохте ми надежда, ще се възползвам от съветите ви!
Ангел Грънчаров - Елтимир 26.09.08 в 09:09
МОЯТ ЛЪЖЛИВ СЪИМЕННИК
Имам си един съименник от Пловдив. И той като мен се казва Ангел Грънчаров. Почитател на демокрацията, на Иван Костов, поклонник на крадците и на педерасите. Доцент по философия и невероятен страхливец. По едно време се опитах да водя диалог с него, после се отказах. Обаче взе да ми идва до гуша от една негова, повтаряна вече стотици пъти лъжа. Писна ми, защото ме засяга и мен. Лично. Почвам с цитат от адашчето:
„Преди около година ме заплашиха с… обезглавяване в блога, щото не съм бил… патриот. Туриха ми клипче да видя как става това. На клипчето руски патриоти режеха натурално главата на “терорист-чеченец”. Отрязаха му главата и му я туриха да си я държи с ръце на корема. Ужасно беше. Предупредиха ме. Аз приех това като кошмарно предупреждение. Протестирах, писах до “органите”. Никой не ме подкрепи. Просто ме обявиха за “лош човек”, за “луд”. Мнозина солидни първенци на блогосферата и досега не щат да комуникират с мен по тази причина. Виж, ако наистина ми отрежат главата, може и да ме пожалят. Знам ли? Първо обаче трябва да ми отрежат главата, пък след това ще се разбере как ще реагират.”
Дали беше преди година или преди повече от година, вече не си спомням. Спомням си обаче за какво се разгоря спора. Пловдивското ми адашче взело, че написало статия, в която оправдаваше циганските насилия над българи. Видиш ли, ние трябвало да сме толерантни, да проявяваме разбиране към „онеправданите” цигани и да прощаваме. Да не обръщаме внимание, когато в софийския квартал Красна поляна мургави банди издигат лозунги „Смърт на българите!”. Влязох в неговия блог и го попитах: „Адаш, не си ли даваш сметка, че с отказа законите да се прилагат еднакво за всички, може да се създаде една омраза, която ще има непредвидими последствия?”. И му дадох пример. Пуснах препратка към краткото филмче, в което двама руснаци убиха двама таджикски цигани. На първия му отрязаха главата, а втория го застреляха. И попитах: „Адаш, това ли искаш да по да се случва и у нас?”. Хубаво, ама момиченцето оттогава пищи, не някой искал да реже неговата глава. Което изобщо не е вярно. Което е една отвратителна лъжа, отвратителна като рязането на глави. Хайде, нека покаже „заплахата”. Няма да я покаже, тъй като бях написал ясно и недвусмислено, че ако властите продължават да си затварят очите пред циганската престъпност, българите ще преминат към самозащита. И ще стане страшно. За него, за пловдивското фалософилче, тоест философче никъде нямаше не само дума, нямаше не само намек, но даже и сянка от намек. Разбирам го.. И на него му се иска да се изтъкне колко е смел, какъв герой е, че даже с обезглавяване го плашат. Само където не е вярно, и героизмът му е измислен.
Пак преди време „арабски” терористи от израелски произход отрязаха в Ирак главите на двама български шофьори. Обезглавяването на българите бе дирижирано и накрая предизвикано от тогавашния български външен министър, израелския шпионин Соломон Исаак Паси. Не съм прочел адашчето да протестира нещо против Паси, не съм прочел да се възмущава от действията на израелския шпионин. Тогава той дипломатично си затрая. Сега обаче пищи. И продължава да пищи, защото трябва някак да се изпише герой, а няма друго с какво. Глупаво е. Не казвам, че е нечестно, защото демокрадците чест нямат.
Статийката на адашчето е посветена на побоя над журналиста Огнян Стефанов. Похвално. Похвално, ама не съвсем. Щеше да е съвсем похвално, ако адашчето бе протестирало срещу всички, ама наистина срещу всички посегателства над свободното слово. Да, ама не! Адашчето не протестира и когато на мен ми подпалиха жилището заради написано слово. Не можеха с друго да ми отговорят, та ми отговориха с коктейл „Молотов”. Пловдивският ми съименник много добре знаеше за този случай, тъй като клеветата, че съм се напил и съм се подпалил сам, го бе застигнала и него. Поради странния факт на еднаквите ни имена. То, горкичкото протестира сега, когато всички протестираме. Протестира сега, защото в огромната маса от протестиращи то е в безопасност. То е на сухо и на топло, сега на него нищо няма да му се случи. Нали така, другарю Грънчаров, нали така тавариш ленинградски възпитаник?
Ангел Грънчаров от Пловдив е лицемер. Лъжец. Страхливец. Само ми срами името. Затова аз никога не се подписвам само като Ангел Грънчаров, та макар не от Пловдив, а от Ботевград. Затова повече ме знаят не като Ангел Грънчаров, а като Елтимир. Името Ангел Грънчаров е малко пооцапано. Понаакано. От пловдивския ми адаш. Същият, който приема предупреждението срещу циганските престъпници като заплаха срещу себе си.
Впрочем почвам да се питам дали наистина няма да е най-добре, ако някой някъде не вземе да резне главата на един такъв лъжец. Дали лъжата в България ако не изчезне съвсем, поне ще вземе да намалява?
Ангел Грънчаров – Елтимир
Ботевград
26 септември 2024 година
Тодор Христов 26.09.08 в 09:09
Вижте, г-н Грънчаров – Елтимир,
Въпросите, които повдигате, надявам се разбирате, че не са от моята сфера на компетентност, тъй като не са свързани с темата за блоговете (което е единствена тема в Alabala.org).
Това, което четете по-горе е интервю, ориентирано към блогъра Ангел Грънчаров. Това кой е лицемер, лъжец и т.н. не е свързано по никой начин с темата за блоговете и лично аз смятам, че коментарът Ви щеше да е по-уместен някъде другаде.
Ангел Грънчаров - Елтимир 26.09.08 в 12:09
Свързано е. Защото като позволихме на разни лъжци и измамници да се представят за такива,
Ангел Грънчаров - Елтимир 26.09.08 в 12:09
Свързано е. Защото като позволихме на разни лъжци и измамници да се представят за такива, каквито не са, сега живеем сред такава лъжа и измама. Днес ми казаха какво е писал тоя и съм решил да разпространя написаното из целия Интернет. нека ми отговори. Ако му стиска.
Адашът ми е един комплексиран истерик, който се опитва да се пише герой със задна дата. Ама няма да му мине номера.
Атанас Вълков 18.09.09 в 23:09
Е доста съм очарован от всичко това, което прочетох до тук и ако съдим по това, което видях тук мога да кажа, че имам един от най-добрите учители по Психология!