Цели 20 въпроса към Петър Стойков – Longanlon

от Тодор Христов на 14.01.2008





Петър Стойков Longanlon

Наскоро ви споделих искрената си изненада от това, че в материал за блоговете в “Капитал” не видях представяне и интервю с един от най-популярните български блогъри в момента – Петър Стойков (Longanlon). Както и да е, не съм им никой да им се меся, само отбелязвам факта.

Но тъй като не съм от хората, които само стоят и отбелязват факти, моментално реших да направя интервю с Петър Стойков. Той ми потвърди още миналата седмица, и ето че интервюто вече е факт.

Ето как, по-долу ще видите цели 20 мои въпроса за блоговете и какво ми отговори Петър Стойков – Longanlon на тях, преди да го премаже големият 50 тонен кран (последиците – на снимката по-горе), при което интервюто приключи внезапно:

Интервюто с Петър Стойков – Longanlon

Въпрос #1: Петър, преди да започнем това интервю за твоя блог и за блоговете в България, моля представи се накратко на читателите на Alabala.org.

Отговор: Петър Стойков, на 28 години. Занимавам се с аквариума си, с баскетбол и фитнес, фантастика и фентъзи, история, а напоследък и с блогване, както и с красиви, умни и усмихнати жени. За да мога да си позволя тия неща и работя де.

Всъщност малко се затрудних с тоя въпрос – не щото не знам кой съм, ами се замислих какво мога да кажа за себе си, което не го знаят тия, дето четат блога ми и се оказа, че няма много такива неща… Всичко от по-горе съм си го казал в прав текст където трябва – смятам за много важно да се знае кой стои зад даден блог, защото от това много зависи как да приемаш думите му.

Въпрос #2: От колко време поддържаш блога си? И как изобщо реши да имаш свой блог? Какво те провокира за това?

Отговор: Реално блог имам от 8 месеца и от тогава пиша по-редовно.

По едно време осъзнах, че голяма част от контактите ми с хора са в интернет – старите ми приятели се пръснаха по други градове да учат и работят и офлайн се виждаме на няколко месеца веднъж, от няколко форума пък насъбрах нови приятели, тия пък, които са в моя град повечето по цял ден са в интернет.

Та какво ме провокира… просто нормалната нужда, която изпитва всеки да е разпознаваем, да е някой, пък било то и в интернет. Да не е само един ник във форумите или в имейлите, а да има нещо видимо, само негово, което да показва кой е и какъв е.

Въпрос #3: Как би описал с една дума или едно изречение тематиката на блога си?

Отговор: Пиша за нещата, за които мисля.

Въпрос #4: „Како Сийке, не съм от тях!” е девизът на блога ти, слоган, ако мога да се изразя така. Защо? Как ти хрумна това?

Отговор: Е чел си разказа на Чудомир – за клюкарката, която уж „не е от тях” дето клюкарстват, ама не й млъква устата. Един вид опит за самоирония.

Избрах „Како Сийке, не съм от тях!” за заглавие на блога си, щото за мен самоиронията е супер важна – ако почнеш да си вярваш и да се вземаш на сериозно, зле е работата.

Въпрос #5: Блогът ти е характерен с особено големия брой коментари, които се оставят от най-различни читатели. На какво се дължи според теб големият брой коментари и защо други блогове, които пишат по подобни на твоите теми, не се радват на толкова широка читателска подкрепа?

Отговор: Коментирането е свързано с четенето. Редовните читатели са тези, които коментират и колкото повече са те за един блог, толкова повече коментари има той. Това, че темите в моя блог имат много коментари се дължи главно на факта, че имам много редовни читатели. А ги имам, защото пиша като читател, а не като писател. Гледам от мястото на потребителя, задавам си въпроса „Какво би ми било интересно да прочета?”.

Малко хора правят това: пишещите в блогове често изобщо не знаят какво искат да кажат, защо искат да го кажат, нито на кого. Пишат някакви банални неща и после се чудят защо никой не ги чете или не се интересува достатъчно, та да остави коментар.

Примерно някаква случка му се случила и той я написал. Ама да се сети да направи някаква тема от това, до някакъв извод да стигне в статията, някакъв въпрос да зададе, някакво обобщение да върже, нещо интересно да напише, каквото и да е… не. Е, ако ти си читател какъв коментар да оставиш?

Мисля, че личните ми мнения по различни въпроси са това, което читателите не могат да намерят в другите медии и което ценят в моя блог. Честно и без превземки. Често не са съгласни с мен – още по-добре, казват своите мнения, спорим. За мое учудване обаче още по-често се оказва, че съм написал точно това, което всички знаят и виждат, ама никой друг не пише.

Въпрос #6: Коя е статията ти, към която ще ме насочиш, ако трябва да посочиш само една?

Отговор: Последната, която съм написал. Няма значение коя е точно в момента – каквато е тя, такива са и останалите. Ако ти харесва, ще ти хареса и блогът ми.

Aко не ти хареса… е, тогава мога да ти препоръчам примерно вестник Лична драма, Семки и бонбонки или нещо друго от сорта

Въпрос #7: А би ли споделил малко данни за средната посещаемост на блога ти?

Отговор: Малко под 25 000 хита (Тодор Христов: предполагам, че хит=посещение) за последния месец, ако вярваме на Google Analytics.

Имал съм и месеци с повече, но отчитам празниците, в които не писах почти нищо. В почивните дни имам осезаемо по-малко хитове и коментари, отколкото работните – явно хората четат блогове само когато са на работа.

Като цяло тенденцията е към плавно покачване на посещаемостта ми.

Въпрос #8: Предвид на данните на блога ти, смяташ ли, че си успешен блогър? Изобщо, какво е за теб „успешен блогър”, „успешен блог”?

Отговор: Абе знам ли, аз още не мога да го асимилирам тва, че толкова хора харесват какво пиша.

Субективно погледнато, аз за себе си не се смятам за “упешен” или нещо такова на блогърското поприще, не мисля, че правя нещо кой-знае колко добро.

Въпросът е, че обективно погледнато май няма много други, които правят по-добро, което ми е супер учудващо.

Въпрос #9: Наскоро вестник „Капитал” публикува интервюта с избрана селекция от български блогъри. Изненадах се, че не открих името ти там. Ти какво мислиш по въпроса?

Отговор: Нямам отношение по въпроса, нито съм мислил.

Чета редовно само двама от селекцията на Капитал. Статията не можа да възбуди интереса ми – даже не я прочетох, просто попрехвърлих да видя кой е вътре. Не разбрах какви са били критериите за избора им, но не съвпадат с моите, нито са били посещаемост или линкваност, да речем.

Въпрос #10: Какви са амбициите ти с твоя блог? Докъде смяташ, че ще я докараш с него през тази година, например?

Чак пък амбиции… това е личен блог все пак. Че и прогнози за една година напред… тоя срок е по-голям от периода, в който го имам блога.

Нищо сложно – все така ще пиша за неща, които ме вълнуват и се надявам тенденцията тия, които се кефят на писанията ми да се увеличават да продължи.

Въпрос #11: Би ли споделил мнението си за състоянието на блогосферата в България в момента?

Отговор: Абе… щом блог като моя е толкова посещаван и коментиран, прави си изводите ;-)

Сега сериозно, забелязал съм, че много потенциално добри блогове не стават известни и четени, защото са на платформи с лоша политика към социалните мрежи и линкването.

Blog.bg примерно е до голяма степен затворена система с няколко хиляди потребители, които се четат и коментират само един друг. Никой външен не може да се промъкне там, защото даже и да коментира, не е позволено да се слага линк към блог при името в коментара. Така потребителите изобщо не разбират, че има други блогове на други хостинги. Това е толкова web 1.0…

Ще повярваш ли, че няма нито един човек с блог в blog.bg, който да е коментирал в моя блог?

Въпрос #12: А какво е мнението ти за перспективите пред блогърите и блогосферата в България, да речем след 1, 2 или защо не – 3 години?

Отговор: Не мисля, че качествените лични блогове ще се увеличат съществено или че ще имат някакви успехи с монетаризирането – аудиторията за тях у нас е малка.

Бъдещето на блоговете е Glog.dir.bg – блогове за лумпени. Както навсякъде, така и в интернет глупавите хора са много повече от умните и Dir.bg първи успяха да се ориентират и да насочат услугата си не към стотината-двеста „интелигентни” блогъри, а към десетките хиляди тийнийджъри, които всекидневно браузват в търсене на кеч, любовни есемеси и чалга.

Въпрос #13: В развиването на блога си, от кои източници черпиш идеи и храна за размисъл по отношение на техническата страна на блога си? Кой е твоят добър пример за блог?

Отговор: За изгледа на блога си не черпя вдъхновение от никъде, щото няма от къде. Опитвам се да го направя така, че на мене да ми харесва, ама това никак не е лесно. Като го правех, едва намерих само една едничка тема, която да не е отвратително грозна.

От едно известно време искам да сменя темата си с някоя подобна, но с малко по-широко текстово поле и три колони, но не мога да си намеря подходяща. В интернет има хиляди, и всяка от тях имам чувството, че някой я е правил със задника си – грозни, с тежки цветове, кичозно накичени, неудобни, с отвратителен интерфейс, трудно читаеми.

Въпрос #14: Да си представим, че съм абсолютно начинаещ блогър, който иска да си прави личен, или може би тематичен блог. Какво ще ме посъветваш да направя поне в началото?

Отговор: Ами най-важното нещо е да се замислиш дали изобщо искаш да си имаш блог или по-скоро личен дневник. Щото ако е второто, ти препоръчвам да си го направиш в тетрадка и да си я държиш под възглавницата, а не пълниш интернетя с поредните писания тип „Мило дневниче…”, които даже и на майка ти няма да й е интересно да прочете.

За по-нататък кво да давам съвети – пишеш и тва е. Виж 11-те съвета, дето ги дадох миналата седмица: всички те според мен са някакви супер елементарни, за които всеки, който прави блог би трябвало да се сети сам, щото са очевидни.

Ако не ги вденеш сам повечето работи, колкото и акъл да ти давам, няма да попие.

Въпрос #15: Като човек, който експериментира дали с честен труд може да се спечели някой лев от някои от блоговете ми (говоря за себе си), не мога да не те попитам какво е мнението ти за възможностите да се печелят пари от блогове? Изобщо, как гледаш на монетизацията на блог у нас? И какъв бе твоят личен опит в монетизацията (помня, че имаше Adsense в блога си по едно време)?

Отговор: Адсенса го сложих от любопитство, когато блогът ми имаше около 400 хита на ден и за два месеца щях да додрапам до чек, което ми се стори твърде мижаво възнаграждение в сравнение със загрозяването на блога с реклами. Като гледам каква е посещаемостта на най-четените блогове у нас, печеленето на някакви смислени пари от личен блог ми се вижда химера.

За тематичните блогове ще се повторя – не мисля, че ще спечелят тия, които се ориентират към качествено съдържание. Успешни ще са тези, които поместват смешни снимки, малоумни клипчета, клюки, десетте най-големи цици в попфолка и други такива глупости. Читателският ресурс на такива неща е неизчерпаем.

Въпрос #16: Още един въпрос за монетизацията, ако позволиш. Каква според теб е максималната сума пари, колкото и груба да е прогнозата ти, която един блогър с блог или малка група от 1-2 блога може да спечели през 2008г. в България?

Отговор: Нямам ама ни най-малка представа.

Въпрос #17: Ти си първият блогър с професионален договор за блогване, за MyKinda. Какво става в MyKinda, твоите наблюдения? И доволен си ли лично ти от договора си с тази компания и как вървят нещата там?

Отговор: MyKinda е международен проект. Аз съм част от него само като автор на текстове, но доколкото мога да кажа, нещата от българска страна тръгнаха много добре – Димитър Веселинов, който е координаторът за България, успя да привлече добри автори и качествено съдържание има. От условията по договора съм доволен.

Това, към което имам забележки е визуалната страна на сайта, оформлението изобщо не е такова, каквото би ми харесало на мене като потребител, но това зависи само от собственика, не от нас. Не знам и какви са плановете с рекламата – за сега такава почти няма и едва ли сайтът носи някакви приходи.

Вероятно целта е да се направи някакво натрупване на статии, преди да се започне със слагането на рекламни банери в MyKinda, както и с рекламирането на MyKinda в други сайтове за привличане на читатели.

Въпрос #18: Ти коментираш активно в много други блогове, т.е. имаш някакви наблюдения за тях. Кой според теб е най-посещаваният български блог? А кой е най-печелившият? А кой е най-перспективният (каквото и да значи това, но да речем – с потенциал за повече посетители)?

Отговор: Най-посещаван според мен е блогът на Еленко Еленков, ама няма как да съм сигурен. Той има и голямо количество дългогодишни редовни читатели.

Нямам информация за други блогове, които да прехвърлят 1000 посещения на ден, ама мнението ми едва ли е най-меродавното, щото може би имам някакви изкривени представи. Примерно преди няколко дена Велян Стайков, който аз имам за интересен и посещаван блогър, обяви резултатите на блога си за цялата изминалата година и за моя изненада те се равняваха на моите за десетина дена.

Перспективни блогове има доста, но страдат или от лош интерфейс (кофти хостинг или грозна тема) или от нередовен ъпдейт. Ще спомена три, и трите понякога, та дори и често биват интересни, весели и оригинални, и трите в омразния ми blogspot, и трите с неподходящо според мен оформление, и трите се ъпдейтват кога зашумят буките: Denia, Fuck the Norm, Mindbolt.

Тук бих искал да споделя и нещо, което ме изумява в българската блогосфера и е свързано с блога на Йовко Ламбрев. Йовко безспорно е готин, доколкото мога да съдя от изявите му в интернет, пише интелигентно, блогът му е с готин дизайн… ама не е интересен просто. Убеден съм, че няма повече от 300-400 посещения дневно и точно за това ми е супер чудно защо толкова хора са го листнали в блогрола си. Нещо въпрос на престиж ли е да кажеш, че го четеш или…?

Въпрос #19: Би ли споменал 3 български блога, които четеш редовно?

Отговор: Да, ето три блога:

  • Блогът за икономика
  • Известно време се чудех всички ли в тая държава, които говорят за икономика са идиоти, докато не открих, че има и такива, надарени със здрав разум. Георги Ангелов обяснява икономическите процеси съвсем просто и нагледно, както подобава на човек, който наистина ги разбира. Витиеватите локуми, смятам знаеш, са характерни за тия, дето и хабер си нямат от това, което го говорят.

  • Тхе журнал
  • Ако има някой блогър, до който моят стил да се доближава, мисля, си, че това е pro1. И той не се притеснява да си каже каквото му е на езика и затова писанията му са четивни и забавни. Оня ден имаше някакви проблеми със сървъра явно и даже съобщението му за грешка ме накара да се захиля като идиот. Подозирам даже, че той е от тия, дето имат над 1000 хита дневно.

  • Бира, рап и кучки
  • Още един от малкото, които си позволяват да пишат както говорят, а не се едно дават интервю за списание …. бе де да знам, за някое префърцунено и тъпо списание. Малко не сме на едно мнение за политиката с него, ама в останалото е брутален.

Въпрос #20: В Google излизаш на първо място по „Бойко Борисов”, дори пред материал за него в Wikipedia! Любопитен съм какъв трафик ти носи това дневно?

Отговор: Около 150-200 pageviews дневно. Обаче трафикът от google, icq-chains и „социални мрежи” като Svejo.net аз не го броя за „качествен” трафик, такъв, който привлича редовни, качествени читатели. Той е резултат главно от хора, които търсят плоски забавления, и не са заинтересовани да четат някакъв друг материал в блог или да коментират.

Факт е, че Малко известни факти за Бойко Борисов е с огромна преднина най-четената статия в блога ми (като общ брой хитове), но е едва на трето място в списъка с най-коментираните статии.

Когато моя статия попадне в топ5 на Svejo.net, 300-400 човека повече посещават блога ми за този ден, но само 1-2 от тях коментират или се връщат на следващия ден.

* * *

Това бе краят на интервюто ми с Петър Стойков – Longanlon. Може би ще изпуша една цигара, за да си почина малко (интервюто бе наистина дълго, но това е заради мен – исках да задам възможно повече въпроси).

Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook или я запазете в Delicious.


Харесвате ли това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направете абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички мои най-нови статии.


Вижте и това:

{ 5 trackbacks }

Всички евреи ли на сапун? | Какo Сийке, не съм от тях!
01.15.08 at 07:01
Блогът за икономика » Blog Archive » Някои мислят така
02.17.08 at 13:02
Всички евреи ли на сапун? | Како Сийке, не съм от тях!
05.16.08 at 21:05
Почти всички блогъри са надолу: Ден #26 на RSS Дандания
08.10.08 at 22:08
Кака Сийка не е от тях! » аз из медиите
04.09.09 at 12:04

{ 15 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }

1

andreytcho 14.01.08 в 17:01

Относно #11 някак не го вярвам :) Аз като се замисля май съм те коментирал ама как се подписах хич не помня.

Чудя се в България “онези 15 минути слава” на колко се равняват

2

Димитър Веселинов 14.01.08 в 18:01

Поздравления за забавното и полезно интервю! Благодаря на Петър за добрите думи и критичните забележки за MyKinda!

3

Преслав Ганев 14.01.08 в 21:01

От няколко седмици съм редовен читател на Longanlon. Смятам, че стилът му на писане е уникален! Именно той ме привлича, а не просто интересните теми, които разглежда – тях ги има и другаде, но този стил ме привлече от първия момент, когато го зачетох…

4

velqn 14.01.08 в 22:01

Респект пичове!

пс. Искам само да поясня, че е станало грешка когато съм си гледал сметката, т.е. статистиката.

ps.

Опитал съм се да играя хитро и съм обявил под 10k, а според bgcounter за 2007-ма съм с 120,095 посещения и 127,303 според чичко аналитикс.

Shit happens, както казваше Duke Nukem :)

5

mindbolt 15.01.08 в 12:01

Мерси за популяризирането ми. Петър е страховит от гледна точка на популярност, но иначе противоречи на собствените си теории. Ако трябва да бъда критик ще кажа, че се взима твърде на сериозно и в това му е грешката. Който гони статистики го прави за сметка на нещо друго.

П.С. Не е важен темплейта, пичове. Не е важно да имаш Еленко е Йовко в блогрола и да се мазниш на блог култиваторите. Важното е да пишеш с мерак, да бъдеш себе си и в никакъв случай да не се стараеш да угодиш на всички.

6

Eneya 15.01.08 в 13:01

Чудесно интервю. браво. Впрочем, наистина на мен пък ми направи впечатление, че няма нито едно интервю на списваща блог.
Не, не мрънкам и това не е някакъв опит за феминистично оплакване, а по-скоро зачудено наблюдение.
;)

7

Тодор Христов 15.01.08 в 13:01

Eneya, все пак в статията, посветена на блогърите в Капитал имаше представяне и интервю с жена-блогърка.

8

Eneya 15.01.08 в 14:01

*засрамва се*
Да, аз нарочно прегледах после броя и го видях.
Моя грешка.
*сконфуз*

9

Тодор Христов 15.01.08 в 14:01

Отмъстени сте (жените)! :-) Имало правда… :-)

10

Longanlon 15.01.08 в 21:01

Хм, интересно наистина – не се намери нито един, който да ме напсува. Като гледам каква беше реакцията на плебса към Оминаеши и Буболина заради интервютата им в Капитал почвам да се гордея със себе си. Малко. ;)

11

Тодор Христов 15.01.08 в 23:01

Че каква е била реакцията?

12

mindbolt 16.01.08 в 01:01

Дееба и Лонги, дееба! (тва с хумористична цел, де, инак ти требе епилация)

13

Longanlon 16.01.08 в 12:01

Реакцията след интервюто на Оминаеши (предполагам и на някои от другите) за Капитал и на интервюто на Буболина за някакъв друг вестник (тя е вземала интевю от някаква певица май) е десетки анонимни, оплюващи, нецензурни и обидни коментари.

14

Тодор Христов 16.01.08 в 12:01

Това е изключително неприятно и само показва какво е нивото на Интернет-култура у нас!

Ние сме на светлинни години от чужбина в това отношение. И там има глупаци, които само обиждат и плюят, но толкова, както у нас не съм забелязвал.

Затова и почти не чета интернет медии, които публикуват коментари под статии – отвратително е да виждам всеки път колко помия се сипе.

15

Димитър Н. Mитев 16.01.08 в 22:01

Айде сега ставай от асфалта че трафика се засилва пък и клавира ще прашаса хе хе…
И на двама ви Успех!

КОМЕНТИРАЙТЕ сега (и моля, пишете на кирилица):

Създайте си уникален Граватар (снимка) за вашите коментари. Граватарът ще се асоциира с е-мейл адреса, който оставяте, когато коментирате тук.


+ eight = 15